Не съм прахосница, но той е безумно стиснат! Как да постъпя?

Направо се вбесявам

Пиша ви, защото за първи път се колебая дали съм права, или чувствата ме заблуждават, макар че не съм малка (на 34 съм).

С голямата си любов се простих преди три години, и то по възможно най-баналния начин – той си намери по-младо гадже с татенце с бизнес.

Сделката си струваше – аз не можех да му дам повече от любовта си, дома си и заплатата си.

След тази история не исках да поглеждам мъж, докато не се запознах с Томи, на 39 г., с едно дете от първия си брак.

Колкото повече се сближавахме, толкова повече си мислех, че Бог ме обича, щом ме срещна с него.

Разбирахме се, често и без думи. Хубаво ми беше и да пътувам с него, и да слушаме музика, и дори да си мълчим.

Докато в главата ми не започнаха да се загнездват реплики като „много е скъпо“. „По-добре да хапнем вкъщи, твоите пържени картофки нямат равни, вместо някой да ни замеря с пуканки в киното, с парите за билетите ще си купим вечеря, ще си изтеглим филма и ще си го гледаме в леглото“…

В началото тези предложения ми харесваха, после започнаха да ме дразнят, а напоследък направо ме вбесяват.

Аз и преди да срещна Тома, следях промоциите – и на сиренето, и на мобилните оператори, и на храната за котки. Но не съм се лишавала от нищо.

Обяснявам му, че храната освен на добра цена, трябва и да е качествена.

Той все ми цитира цените за килограм, а аз винаги напомням, че ние купуваме 300 г.

Онзи ден ме видя с нова книга и ми каза, че пилея пари за нещо, което мога да чета на таблета си.

Намръщи се и като занесох вкъщи билети за театър, вбеси ме и не си признах, че ги взех с ваучер.

Мислех, че Тома е стиснат спрямо мен, но не е така.

Като се наложи да купуваме сиропи и таблетки против грипа, той на всяко предписано му лекарство търсеше по-евтиния аналог.

Просто полудях и когато отказа да даде пари на сина си за еднодневна екскурзия от училище – била скъпа, а и той там бил ходил.

Няма идеални хора, знам, но се плаша, че е толкова стиснат.

Аз не съм прахосница…

Знам цената на парите, но и че все пак те са, за да си доставяме радост, доколкото може.

Камелия

Мили читатели, можете да разкажете своята история и да я изпратите на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com