„Понякога, когато остана сам вечер, чувам звуци и гласове, които ме викат. Притеснявам се, че всъщност съм в кома и около леглото ми са се събрали близките ми, които се опитват да ме събудят“.
Малко е притеснително, нали? А сега си представете тези думи, придружени от комикс. Стана една идея по-притеснително. По-интересното е, че има цял сайт с над 130 такива комикса, изобразяващи най-тъмните страхове на хора от цял свят. Притеснително, но и доста забавно.
Идеята е хрумнала на илюстратора Фран Краус. Той събира най-извратените страхове на хората и им дава цвят и форма, като ги публикува в социалната мрежа Tumblr – deep-dark-fears.tumblr.com, както и във Facebook, Instagram и Twitter. В момента има общо над 55 000 фенове във всички мрежи и броят им постоянно расте, пише в. „Телеграф“. Първоначално проектът на Краус започва с неговите собствени страхове и фобии:
„През лятото карам с отворени прозорци и боклуците от задната седалка започват да летят. Страхувам се, че един ден някоя найлонова торбичка ще се залепи за лицето ми и ще ме задуши, а полицаите ще ми се смеят, като дойдат на огледа“.
Доста по-голямо притеснение обаче се оказва това, че дясната му ръка ще се схване и ще трябва да рисува с лявата. Идва обаче моментът, в който дори да се научи да рисува с лявата, тя ще се износи и след това листът ще остане бял…
След подобни признания и други се престрашават да споделят какво ги тормози още от детството.
„Когато бях дете, един свещеник ми разказа за Дева Мария и това как Господ решил, че е перфектна и затова я забременил. Не исках и с мен да се случи същото, затова направих всичко по силите си да не стана неговия тип“, пише момиче, което станало сатанистка само, за да не се хареса на Всевишния.
Не е изненадващо, че по-голямата част от комиксите са свързани със смъртта, инциденти, тъмнината и странните същества, които живеят под леглото, в килера или пък в огледалото. Изненадващ е начинът, по който хората навързват различни събития.
„Притеснявам се, че един ден ще падна, ще си отхапя езика и ще звънна на Спешна помощ, но те няма да разберат какво им говоря, защото няма да имам език“.
Друг пък е убеден, че когато почине, няма да се случи изведнъж, а ще започне да умира от краката нагоре и той ще усеща вълната на смъртта, докато не залее и главата му. Още по-интересно става, когато смъртта и спането се слеят в едно:
„Познавах една състезателка по плуване, която една вечер, докато сънувала как се гмурка, скочила на пода и си счупила врата“.
Разбира се, има и просто нелепи истории: „Когато си чистя ушите, се страхувам, че някой ще влезе в банята и ще вкарам клечката за уши в мозъка. Ето защо, когато си чистя ушите, заключвам вратата, стоя прав във ваната с дрехите“.
Реакциите към творчеството на Фран Краус са доста противоречиви. Едни се забавляват искрено на майсторските му комикси и го следят с интерес. Други обаче възкликват, че след като са изгледали тъмната му колекция, са се сдобили с още една порция фобии, с които не знаят как ще се справят. Важно е да се отбележи обаче, че всички са единодушни, че не могат да отделят поглед от страшните комикси. Краус съвсем не е единственият, който събира чуждите страхове и ги излага в интернет пространството. Само той обаче ги рисува. В останалите сайтове си остават под формата на кратки изречения или истории.