Какво знаете за майките под наем?

Вторите майки се стараят повече от биологичните

Майки под наем се грижат за бебетата в Малките къщи на фондация „Надежда за малките“. Жените са отдадени от сърце и душа на малките си работодатели. Нищо че пеленачетата не дават заплатите на гледачките си, те всъщност са истинските шефове. Защото на бебешкия им режим са подчинени всички майките, които се грижат за тях, а също и доброволките, които идват да помагат, пише в. „Телеграф“.

Първата къща в Княжево правят през 2010 г., втората в Южния парк функционира от есента на 2013 година. Мъниците живеят временно там, докато им намерят осиновители, но за тях се грижат като в истинско семейство.

В Южния парк гледат 4 момченца и 2 момиченца, последното е на 3 месеца, родило се е на Бъдни вечер и е в Къщата от около 2 месеца. В Княжево пък доскоро имало 5 дечица, но едното вече е осиновено, сега са останали 4, чакат обаче едно ново бебе.

Майките под наем дават смени – дневни и нощни, които продължават от по 12 часа. Работното им време може и да е по-кратко, отколкото на биологичните, но пък за сметка на това бебетата са доста повече. Идеята е екипът да е малък, за да може децата да се почувстват като в истински дом и да свикнат с лицата на своите майки. Затова няма разделение на труда – гледането е неделима част от възпитанието. Една жена полага всички грижи за дребосъците – сменя памперси, дава бутилки с мляко, биберони, къпе ги и ги облича. А докато бебетата подремват, тя мие бутилките, изварява, чисти, приготвя каши и пюрета, пере дрешки.

Дневници

Вторите майки се стараят дори повече и от биологичните, защото държат децата да се развиват в норма. Следят зорко кой кога почва да гука, да се обръща и изправя. Стимулират бебетата да пълзят, да правят крачици и да прохождат максималко рано.

Празниците в Малките къщи също са много специални – обличат бебетата с костюми, приготвят им индивидуални подаръци. Освен това майките водят старателно не само записки кой какво е ял и кога, но и индивидуално направени дневници, в които отбелязват първото изникнало зъбче, първите крачки, лепят снимки. И когато бебето бъде осиновено, дневникът си отива с него, за да може някога порасналото детенце да има своя история и спомени.

В Малките къщи избират майките да са с хуманитарно образование, а също и опит в отглеждането на деца. Плюс това си имат екип от двама психолози, двама педагози, една медицинска сестра. За здравето на всички бебета пък се грижат лични лекари, точно както е във всяко нормално семейство.

Двете къщи са на свободен наем, бюджетът на всяка от тях годишно е малко над 90 000. Събират консумативите – храни, памперси, основно с дарения. Децата остават в къщите за временно настаняване от 1 до 6 г., докато им намерят подходящи осиновители. Има и случаи, в които се връщат при собствените си семейства. Някога майките ги изоставят не защото нямат желание да ги гледат, а поради липса на финансова възможност. Бедността е една от основните причини, обяснява Дани Кръстева от фондация „Надежда за малките“. Според тъжната статистика на година у нас се изоставят около 2000 бебета, само в София са 200. Досега от Малките къщи 5 от дечицата са върнати в биологичните им семейства, 6 са отишли в приемни, а 22 са осиновени.