Home / Споделено / И двамата ме излъгаха – сватба няма да има!

И двамата ме излъгаха – сватба няма да има!

Взех си куфара и се изнесох

Често казваме – моята голяма любов, но е толкова трудно да разберем дали сме срещнали именно нея. Не искам да се оправдавам, обаче и аз се обърках, при това неведнъж.

С Павел се обичахме много и бях убедена, че той е мъжът на живота ми. Влюбихме се още като студенти, правехме планове за брак, деца, дом, докато един ден той реши да замине.

Записа магистратура в Германия, а след това започна работа там. Канеше ме да отида при него, но ме спираха родителите ми, които вече боледуваха доста и разчитаха на мен. Пък и тук имах прекрасна работа и приятели, които обичам.

В първите години връзката ни продължи, въпреки разстоянието между нас. Той се връщаше често, аз ходих два пъти при него, всяка вечер говорехме с часове по скайпа.

Павел ми се кълнеше, че ми е верен, молеше ме и аз да не допускам друг мъж в сърцето си. Обещаваше, че рано или късно отново ще сме заедно, и аз се надявах, че този момент ще дойде.

Само че съдбата ми изпрати неочаквано изкушение. Един ден ми се обади непознат мъж, каза, че ми носи писмо и малко пакетче от Германия. Помоли ме да се видим някъде, за да ми ги предаде. На срещата Румен дълго ми разказваше за Павел, с когото заедно учили. Уверяваше ме, че той много ме обича. После обаче започна да ми се обажда често, уж да не се чувствам самотна.

Не бих казала, че се влюбих в него веднага, но той са държеше мило с мен и бях очарована от това, колко е умен и интелигентен. Започна работа в чужда фирма, имаше големи възможности и често ми правеше изненади.

Чакаше ме след работа.

Водеше ме на кино или на ресторант, а миналата зима ме покани да заминем за един уикенд на Боровец. Убеждаваше ме, че имам нужда от почивка, и ми обещаваше да ме научи да карам ски.

Най-странното беше, че Павел, който винаги ужасно ме е ревнувал, нямаше нищо против да излизам с приятеля му. Дори твърдеше, че когато съм с Румен, бил спокоен. Само че явно не беше предвидил едно – чувствата не могат да бъдат контролирани.

Тъкмо през онзи уикенд в Боровец се случи нещо неочаквано. Цял ден бяхме на пистата и се смяхме на всяко мое падане. Румен ме вдигаше от снега и топлеше измръзналите ми ръце. А когато се прибрахме в хотела, аз се сгуших в него и… започнахме да се целуваме. Не скочих веднага в леглото му, но вечерта и до там се стигна. Чувствах се като омагьосана.

Когато се прибрахме в София, цяла седмица отказвах да се видя с Румен, макар той да ми звънеше постоянно. В началото изпитвах вина, след това се успокоих и реших, че на моите 28 години имам право да уредя живота си.

Само след няколко седмици се преместих в жилището на Румен. Цели четири месеца пазехме тайна от Павел, обаче когато избрахме датата за венчавката ни, нямаше как, трябваше да му признаем.

сватба

Няма да има сватба

Само след два дни той се върна в София.

Най-неочаквано ме пресрещна на улицата и започна да ми крещи, че съм предала любовта ни и нарече с какви ли не обидни думи приятеля си.

Бях твърда и му казах, че въпреки всичко, сватба ще има, и ако иска, да се чувства поканен.

Ден преди подписването обаче, когато се прибрах от нашите, чух Павел и Румен да се карат в хола. Дори не усетиха, че съм влязла.

Стоях пред вратата и не можех да повярвам на ушите си.

Павел обвиняваше Румен, че не е спазил уговорката им. Трябвало само да ме изпита дали съм му вярна, а не да се жени за мен.

Излизаше, че двамата са се разбрали Румен да ме сваля, за да разбере дали ще изневеря на приятеля му.

Толкова ме заболя, че светът ми се срина.

С гръм и трясък отворих вратата. Казах само, че сватба няма да има, отидох в спалнята и започнах да си събирам багажа.

Дори не чувах молбите на Румен и клетвите му, че ме обича. Оправдаваше се, че всичко започнало на игра, но скоро разбрал, че съм неговата голяма любов.

Грабнах си куфара и се изнесох. Не мога да приема, че за двамата съм била пионка.

Станислава

Скъпи читатели, можете да ни пишете на e-mail info@prekrasna.bg

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*