Хем смешно, хем тъжно: Мъжът ми едва не съсипа новата ни кухня!

След като направихме генерален ремонт и си обновихме апартамента, с мъжа ми решихме да поканим кумовете да ни видят придобивките.

Много се гордеех с красиво подредената си кухня, с новата керамична печка и хладилника с голяма камера, а светлото дърво на шкафовете направо караше душата ми да пее.

Когато не спях, все там си стоях.

Ден преди планираното гостуване съпругът ми обяви, че той ще сготви основното ястие.

Купи необходимите продукти и в събота следобед се отдаде на свещенодействие в кухнята.

Умирах от любопитство какви ги върши там, но той но желаеше да му помагам, затова се захванах да подреждам гардероба.

След два часа Васко победоносно изрева „Готово!“ и ме пусна да видя подготвения за печене чомлек.

Пред мен артистично го заля с чаша вино и го бутна във фурната, след което – безкрайно доволен от себе си – се настани пред телевизора да гледа мач.

На мен обаче ми причерня пред очите, защото през любимата ми кухня сякаш бе минал тайфун.

Нищо не си беше на мястото, вратичките на шкафчетата – зацапани, а подът – покрит с картофени и морковени обелки, люспи от лук и намачкана домакинска хартия.

Премълчах си и се захванах да чистя.

В неделя обаче ми идеше да убия Васко.

Чомлекът хващаше око, но беше толкова пресолен, че направо не се ядеше.

Наложи се да прилагам хитринки за обезсоляване и да спасявам честта на моичкия, който се тупаше в гърдите и се хвалеше как е готвил до полунощ.

Добре, че неделя сутринта спретнах доста мезета и два десерта, та – общо взето – се отсрамихме пред кумовете.

Само се питам, за какво му беше напъването?

Станка

Снимка: Pixabay.com