Home / Семейство / До гроб ще съм й задължен, че ми прости изневярата!

До гроб ще съм й задължен, че ми прости изневярата!

Странно нещо е човешкият живот. Ако днес си щастлив и си убеден, че никой не може да попречи на това щастие, утре се оказваш на другия бряг – там, където са нещастните хора. Онези, които ближат рани от собствените си грешки. На другия бряг се оказва и 37-годишният Огнян, който признава, че е изневерил на съпругата си. Ето какво казва той пред в. „Л. драма“.

Огняне, животът ни наистина е сложен за подреждане пъзел…

Не е сложен, ако го подреждаш бавно и внимателно, без да бързаш. А аз, аз исках всичко накуп и веднага. Имах любовта на съпругата си, но исках още и още.

 Какво още?

Винаги съм бил душата на компанията. Исках това да продължи и след като се ожених. Търсех вниманието PROSHKAи на другите, исках да ме забелязват, да ме „аплодират”.

За какво да те аплодират?

Няма значение за какво. Важното беше да съм първи – най-красивият, най-чаровният… И си намерих майстора в лицето на една Лили.

Какво се случи?

Лесно е за обяснение. Когато един мъж се взима за Дон Жуан и жените му се лепят, когато съпругата му е бременна за втори път и той приема семейството си като даденост, а не като живи хора, за които да се грижи, издънките бързо стават. Та въпросната Лили беше една от новите млади колежки в офиса – красива, направо лигите да ти потекат. И аз, естествено, като прочут сваляч в работата, първи се залепих за нея.

Забрави за жена, деца…

Всичко забравих. И себе си бях забравил, когато тя започна да ме убеждава, че двамата с нея сме идеалната двойка и че винаги е търсела мъж като мен – умен, чаровен, човек с харизма. Най-добре било да не губим време и бързо да се разведа. Вързах й се. А баба й (тя не знаеше, че съм семеен) каза, че с Лили няма как да не си родим деца куклички. Нали сме красавци и двамата! И тези думи ме поласкаха.

Ти не обичаше ли вече съпругата си?

Какво говориш? Разбира се, че я обичах, но както вече ти казах, бях се самозабравил, като че ли онази Лили магия ми беше направила. И обещах развод. След месец-два разбрах каква грешка съм допуснал.

Какво ти помогна да се осъзнаеш?

Номерата на Лили. Тя не рамо че настояваше разводът да мине колкото се може по-бързо, ами започна да обижда жена ми, без да я познава. Наричаше я „дебела бременна лелка“, „онази твойта“… А когато казах на Лили, че няма как да се разделя със съпругата си толкова бързо и че трябва първо да я изчакам да роди и детето малко да поотрасне, тя побесня. Първо й написа анонимно писмо, после се оказа, че дори й звъняла два пъти на домашния телефон. Жена ми уж запазила спокойствие, но… водите й изтекоха по-рано и роди в седмия месец. До ден-днешен това не мога да си го простя – безочието на Лили да предизвика раждането на сина ми.

А после?

След раждането съпругата ми отказа да се прибере вкъщи. Отиде при родителите си, едва я навих да се върне. Детето караше четвърти месец, когато си ги прибрах. Ама и тогава Лили не спря с номерата. А заплахата й: „Мой ще си, ако ще земята да се отвори!”, ме отрезви. Да, земята не се отвори, но на мен ми се отвориха очите. Какъв човек съм аз, че да причинявам болка на най-близките си хора? Отвратен бях от себе си, повярвай ми!

Вярвам ти, но… Явно, че нищо не е останало скрито- покрито.

Скрито-покрито при изневярата няма. Рано или късно всичко излиза на светло. А при мен стана бързо, защото Лили сама разкри лошотията си. Представяш ли си с каква жена съм бил готов да се обвържа? Умът ми и сега не го побира. Сляп съм бил за атаките й. Срам ме е.

Къде е твоят спасителен пояс?

Спасителен пояс, бряг, пристанище – както и да го наречеш, е моето семейство. Жена ми и децата ми. Моят дом е там, където са и те.

Не всяка съпруга прощава изневяра..

Моята го направи. Ще съм й задължен до гроб.

Каква е гаранцията, че пак няма да я нараниш?

Имам обица на ухото.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*