Home / Споделено / Не съжалявам! Цял живот съм негова сянка и любовта ми е истинска!

Не съжалявам! Цял живот съм негова сянка и любовта ми е истинска!

С Лили се знаем от години…

Никога не сме били много близки, не си звъним по телефона, не си честитим празници, но винаги когато се видим, имаме какво да си кажем.

Срещнах я наскоро – елегантна и със запазена фигура.

С една дума, жена, на която трудно могат да се определят годините.

Оказа се, че и двете нямаме бърза работа, и седнахме да изпием по кафе.

И тогава тя буквално ми изплака това, което й тежеше.

Завършила икономика с пълно отличие и медал и бързо си намерила работа в голяма фирма.

Шефът й веднага разбрал, че пред него стои умна и амбициозна млада жена, с възможности за развитие.

Направил я своя дясна ръка, въпреки че нямала никакъв опит.

Скоро Лили доказала на шефа си, че не е сгрешил, като я назначил на високата длъжност.

Тя давала добри идеи, участвала в реализирането им и не пестяла сили и време в името на фирмата.

Често двамата с шефа оставали до късно, умувайки над различни проекти.

любовта

Аз го обичам!

Тогава си поръчвали храна в офиса, а понякога отваряли и бутилка вино.

Постепенно се сближили, започнали да си споделят всичко, а накрая станали и любовници.

Тя му била безрезервно предана, била готова да влезе и в огъня заради него.

А той й доверявал всичко – и страховете около фирмата, и проблемите с децата и със съпругата му, защото знаел, че Лили никога няма да го предаде.

За празниците й подарявал екскурзии в чужбина, а когато ходел в командировка – в страната или зад граница, я взимал със себе си.

За рождените дни в семейството му и за Коледа винаги Лили избирала подаръците.

Тя купувала парфюми, чанти, дори бельо за жена му, а тя била на върха на щастието, че съпругът й е толкова внимателен, без да подозира, че любовницата му се грижи за безоблачното щастие в семейството им.

Синовете му също приемали с благодарност електронните игри, книгите, музикалните албуми и марковите дрехи, пак избрани от Лили.

А когато шефът се разболеел, тя вдигала телефона и му уреждала преглед и консултации с най-добрите специалисти.

Целия си живот Лили посветила на този мъж и заради него не създала свое семейство и не родила дете.

Отдала му се изцяло – на него и на фирмата му, но знаела, че и той я обича посвоему, и двамата имат особена връзка, която се среща рядко.

На няколко пъти той бил готов да се разведе, но тя не искала да гради своето щастие върху нещастието на съпругата и синовете му.

А и не била сигурна дали любовта им ще оцелее в подобна ситуация.

Когато се разделяхме, Лили ми каза с въздишка: „Такава ми била съдбата – цял живот да съм негова сянка. Но не съжалявам.

Ако сега трябваше да избирам, пак бих избрала този начин на живот.“

Източник:Л.драма

Снимка: Pixabay.com

2 comments

  1. Много ми е интересно когато човек каже: Такава ми е била съдбата! Ще цитирам Стивън Хокинг: Забелязал съм, че дори хората които вярват, че всичко е предопределено и нямаме свободна воля, се оглеждат преди да пресекат улицата…
    За сега този начин я удовлетворява, а след време… ?!? Такива жени остават сами, без история и наследство. Незапомнени от никого!

  2. Истинската любов е явна, открита, и честна! Много гнусна история.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*