Prekrasna.bg
Няма по-лошо нещо от самотата!
Ужасно е да си сам! Напоследък се чувствам все по-самотна и по-тъжна! Чувствам се самотна дори и сред хората, а това е най-гадното…
Когато съм сред тях и ги видя колко са щастливи, как всеки си има някой, се чувствам още по-ужасно! В такива моменти предпочитам да съм сама.
Сама у дома, където не чувам и не виждам щастието на другите хора! Но не е лесно!
Всяка вечер заспивам със самотата си и сутрин се будя с нея… А понякога и през нощта… И се питам кога пак ще бъда щастлива? Не заслужавам ли и аз мъничко любов?
Искам като всички останали да имам половинка до себе си, да изградя семейство, да се радвам на собствени деца, а не на чуждите… Но уви!
Като млада имах такива възможности, но тогава не ми беше до тях и ги отблъснах… Бях малка и ми се живееше! Можех да имам всеки, който си пожелая! Е, не всеки, но нямах проблем със самотата! Разделям се с един, хващам се с друг… И всяка следваща връзка беше по-силна и бях щастлива… Докато изведнъж нещо се случи. Пораснах! Израснах!
Самотна съм
Завърнах се в родния си град, отдадох се на работата и забравих за любовта. Не, че и бягам… Не съм спирала да я търся, но вече не я намирам. Чаках и тя да ме намери, но и това не се случи. Но не мога да се примиря с това. Приближавам 30-те и се плаша! Имам чувството, че само аз съм останала сама! И ми тежи…
Чувствам се непълноценно…
Няма какво да ме радва, няма на какво да се усмихна… Или пък усмивката ми е фалшива, а сърцето ми плаче…
Да, най-лесно е да се хвана с някой и да се залъгвам, че не съм сама, но това не е решение! Опитах и това преди две години и половина… Последният ми опит с мъжете. Последните ми сериозни взаимоотношения!
Бях намерила един сериозен мъж и реших да пробвам, но когато няма чувства и тръпка, когато не е твоята половинка, нещата не стават! Заспивах до него, обръщах му гръб, а от очите ми течаха сълзи… Той никога не разбра за тях, но бяха факт. Уж бях с някой, а се чувствах пак сама! Така че и това не е решение… С някой, колкото да не си сам…
Всъщност всичките ми връзки завършваха горе-долу по същия начин.
В начало, първите два месеца, съм щастлива и влюбена, а изведнъж ставам студена и безчувствена и започвам да чувствам човека до себе си твърде далеч.
А сега дори трудно се влюбвам! Никой не може да ме впечатли и привлече.
А и ме е страх, че пак ще стане като всеки път и няма да успея да задържа любовта до себе си!
Да, знам, че няма идеални хора, нито идеални връзки и че любовта не трае вечно, но при мен нещата са трагични. Чувствам се като обречена или прокълната… Искам да обичам, а явно не мога!
Самотна съм и това ме измъчва, но не знам как да променя нещата, как да променя себе си, чувствата си!
Но продължавам да живея с надеждата, че някой ден ще бъда и аз щастлива и влюбена!
От Една Самотна душа
Снимка: Pixabay.com
Мило момиче, не се хвърляй в случайности, чакай! Когато се появи твят човек, ти ще разбереш веднага! До тогава, намери начин да се извисяваш, обучаваш или прави това, което ти харесва! Търси себе си, не се хаби, само защото другите изглеждат щастливи. Хората се преструват, преиграват, всики живее собствения си живот, никой не може да изживее твоят и ти не можеш да да бъдеш на мястото на някой друг! Бъди търпелива и не се хвърляй във връзки, които ще ти оставят само лоши спомени. Бъди силна и уверена в себе си.
Мило момиче, може би нещо трябва да научиш за себе си от тази ситуация. Потърси, поработи в/у себе си и кой знае, може би това, което сега е тегоба за теб в следващия момент да ти изглежда като благословия. Но едно е сигурно: ако гледаш на себе си като жертва, недостойна или нуждаеща се от нещо, нещата няма да се получат по най-добрия за теб начин. Така че – дерзай! Та ти нямаш дори тридесет, а кой знае какво те очаква зад ъгъла. Може би имаш нужда сама, със собствени сили да стигнеш до Своята истина, а тя повярвай е най-ценна. Успех! <3
Мило момиче, не съм сведуща по човешки сърца и психология,но бих искала да Ви насоча към евентуалния източник на Вашия проблем.
Мисля, че сте изгубили благодатта на Светия Дух. Ако сте вярваща, знаете за какво говоря. Ако не, бихте могли да потърсите източници и се осведомите. Ще Ви цитирам накратко даровете на Святия Дух- любов, РАДОСТ , дълготърпение милост… Вие не можете да се зарадвате истински. Не можете да изпитате истински,в пълнота,любовта. Аз съм преживяла подобно нещо и за това прекрасно Ви разбирам…
Потърсете благодатта на Святия Дух, само това може да оправи проблема Ви…
Авторке, животът е като една монета, но лошото при теб е че ти си видяла първо хубавата му страна, а после лошата, което е много по-болезнено. Ти явно си мислила, че винаги ще си в ситуацията на избор, и че когато останеш сама, ще можеш винаги да имаш някой до себе си, но ето че идва и момент, в който разбираш че това не е вечно.