А вие благодарихте ли за щастието, което изпитахте?

Човек рядко приема с благодарност онова състояние на душата, което наричаме щастие

Когато сме щастливи, съществува само нашето егоистично „добре ми е“ или „искам това да продължи вечно“. Благодарността към Твореца или Съдбата – наречете го както искате – е единственото, което може да задържи щастието! Да не говорим за това, че човешката алчност подразбира не само алчността в материята – пари, дрехи, материални придобивки. Все ни е малко, все искаме още, без да задаваме въпроса: а за какво, за какви заслуги? И щом съзнанието вместо благодарност започва да проявява претенции към Вселената – „искам еди-какво си“ или „не ми стига“, оставаме с празни ръце, изпуснали златната рибка…

И тогава идва съжалението, започва да ни се струва, че всичко е било просто идеално, започваме да живеем със спомени, с миналото. Или да мечтаем как отново да бъдем щастливи в бъдеще. В резултат се губи най-главното – настоящето, пише вестник „Феномен“.

Ние живеем реално само тук и сега. Миналото вече не съществува. Бъдещето все още не е настъпило. Но можем да го моделираме не с мечти, а с това, как реално сме изживели своето днес.

Ние сме не само тяло, но и съзнание. И се осъзнаваме като щастливи само защото Слънцето е изгряло и сме забелязали, че утрото плавно преминава в ден, в който също има много радост.

Бъдещето се формира не с мечтите, които повече приличат на приказка, а с ясни мислеформи. Колкото по-позитивна е енергията на тази матрица, толкова по-светло е бъдещето, което все още го няма в нашия ден, но ще настъпи утре неминуемо, както винаги. Най-трудното е да се удържи в равновесие тази крехка енергетична субстанция.

Източник: Вестник „Феномен“