Заряза ме заради друга
Бях отлична ученичка.
Родителите ми се надяваха да завърша висше.
Но аз с всички сили се стремях да се прибера вкъщи.
Беше ми омръзнало 4 години да живея в големия град, в чужди къщи.
Копнеех за домашен уют в собствено жилище.
Предпочетох да се омъжа не за човека, който ме обичаше и боготвореше, но беше на километри, а за Красавеца, който беше до мен.
По ирония на Съдбата, Красавецът бе приет да учи в университет в същия отдалечен град.
До тук, на пръв поглед има само една разлика – че вторият ми беше вече съпруг.
Родих двама сина, отгледах ги почти сама.
Баща им все беше някъде –ту на море с „приятели”, ту „по служба”, ту „по партийна работа”.
Когато дойде демокрацията, освен че по цял ден бях на работа, вечер, след приключване на домашните задължения, сядах на чертожната маса и така – почти до сутринта.
Не чувствах умора, може би защото бях млада.
А може би и защото всичко в живота си /и до сега/ върша с огромно удоволствие.
През това време Красавецът завърши две висши образования.
Вкъщи се прибираше само да спи и да ме използва като прислуга.
Позволявах му това, защото го обичах и защото той бе баща на децата ми.
А може би и защото бях доста успяла в професията си…
Самочувствието ми не можеше да бъде наранено от неговото безразличие към мен.
Усилията ми се възнаградиха.
С огромната помощ, която получих от майка си и роднините по нейна линия, успяхме да купим две жилища.
Сменихме леката кола с чисто нова.
Сега Красавецът живее в едно от жилищата ни с една лека жена, която е с него само защото той е на висок пост и получава огромна заплата.
Тя се вози в автомобила, купен от съвместните ни усилия.
А аз пътувам с автобусите и в студ, и в мраз, и в жега.
А човекът, който ме обичаше и боготвореше, сега е в Брюксел на отговорна държавна работа.
Има здраво семейство.
Децата му са устроени в България, а съпругата му е при него – в Брюксел…
Снимка: Pixabay.com