Всеки се нуждае от наставници, съветници и приятели. Първите такива, с които се срещаме в живота си, са нашите родители, след това идват приятелите пред блока, от детската градина, учителите в училище, професорите в университета, по-късно шефовете ни или вдъхновяващите ни колеги, инструкторите по танци или треньорите във фитнеса.
Това са хората, които ни учат, променят, показват ни света в други цветове и ни помагат да разберем себе си по-добре, за да създадем по-добри версии на самите нас.
Ива, Антон, Петър, Александра и много други младежи у нас обаче са пропуснали срещата с първите си ментори – родителите, или са имали прекалено малко време с тях. Ето защо днес, когато са в края на тийнейджърството си и трябва да кандидатстват в университет, да започнат работа и да решат какво да правят с живота си като цяло, се нуждаят от вдъхновяващи ролеви модели и допълнително
подкрепа. Това в повечето случаи са млади хора, живеещи в защитени жилища, приемни домове или друг тип грижа, на които им трябват насоки, съвети или просто душеприказчици. Тук на помощ идва цяло войнство от доброволци, изпълнени с желанието и смелостта да бъдат ментори и приятели на младежи, израснали без родителска грижа.
С тежката задача да намери подходящ ментор за всеки младеж, както и да координира общуването помежду им, се е заел екипът на фондация „Стъпка за България“, пише в. „Телеграф“. С процеса пряко се е ангажирал програмният директор на фондацията –
Анастасия. С усмивка и благи думи тя се опитва да събере най-страхотните ментори, които да помогнат на малко обърканите тийнейджъри да разберат целите си, да открият пътя към тях и да ги достигнат.
„Целта на програмата е да подкрепи младежите в тяхната професионална реализация и социална интеграция. Основните направления, по които работим, са намиране и задържане на работа, както и завършване на гимназия и кандидатстване в университет. Не на последно място, менторът разширява социалния кръг на младежите“, споделя Анастасия.
Разбира се, зад тези основни цели има море от задачи и предизвикателства, които са строго индивидуални за всеки младеж. Именно затова и избирането на ментори за младежите изисква повече време, така че и двете страни да са доволни, да си паснат и работата им да роди наистина сладки плодове.
Самата дума „ментор“ звучи изключително строго и респектиращо. В реалността обаче менторите доброволци са най-пъстрите, интересни и вдъхновяващи хора, с които можете да се срещнете. Желанието да им станете приятел и да споделите света си с тях се появява инстинктивно и почти мигновено. Сред тях има учители, психолози, спортисти, хора на изкуството, пиари, мениджъри, студенти, предприемачи и компютърни специалисти, които имат още редица други интереси и хобита. Ентусиазмът, с който доброволците заразяват всеки докоснал се до тях е неповторим и със сигурност има силата да променя животи. Менторите и младежите се срещат поне два пъти в месеца, поставят си задачи, обсъждат различни проблеми и заедно търсят решенията им. Самите младежи споделят, че работата с менторите им е изключително приятна и полезна.
„Това е кауза, за която си струва да се бориш и да отделяш време. Дори когато е трудно и има моменти на обезсърчаване, знаеш, че има смисъл“, споделя един от доброволците.
Тъй като програмата е стартирала едва преди година, още е трудно да се говори за животопроменящи резултати. Въпреки това менторите с гордост разказват как младежите започват да им вярват, да проявяват инициатива, да споделят, както и да стават една идея по-сериозни. „Това са нашите малки победи“, убедени са те.
За момента през фондацията са минали над 200 доброволци, които искат да бъдат ментори. От тях обаче едва 40 са одобрени и включени в обученията за работа с младежите, а 34 са останали и реално са ментори.
„Едно от изискванията е доброволците да са изминали определена част от житейския си път и да са завършили висшето си образование. Добре да знаят от опит какво е да имаш трудови навици, шеф и колеги, така че да могат да предадат това си знание и на младежите“, разказва Анастасия, като допълва, че се взимат под внимание всички качества и постижения на доброволците.
Самите младежи също минават през сито, който за момента в програмата участват 25-има младежи. Първото обучение на доброволците е проведено в края на 2013 г., а първите двойки ментори и младежи се срещат в края на януари 2014 г. Оттогава са проведени още две обучения, а Анастасия не спира да търси подходящи инструменти и обучения, които ще са полезни на доброволците в работата им с младежите.
„Без доброволците всичко това, което правим, нямаше да е възможно, така че аз и фондацията им благодарим изключително много за това, че са с нас“, споделя с усмивка Анастасия. За нея един от най-големите успехи на програмата е именно фактът, че и менторите, и младежите са пожелали да участват в това предизвикателство и че намират по нещо полезно за себе си в съвместната си работа.
*Имената на младежите са променени.