Колкото и да обичаме своите приятели, колкото и да искаме по-добра участ за тях, не бива да им натрапваме нашите желания
Друго нещо са собствените деца, тези, които са ни скъпи и за които истински ни боли.
В този случай не е задължително да чакаме да дойде рожденият ден или Нова година, за да пожелаем на сина си или дъщеря си да бъдат по-старателни, по-търпими, по-добри.
Можете всеки ден мислено да им пожелавате да придобият тези полезни за живота качества, но само в случай че самите вие ги притежавате.
Една жена имала прекалено мързелива дъщеря, която не искала да учи и да работи.
Когато майката се опитвала да поговори с нея, тя се дразнела, карала се с нея и се заключвала в стаята си.
Тогава, оставайки насаме, майката извиквала в съзнанието си образа на дъщеря си и влагала в него своя житейски опит и трудолюбие.
Като нематериална същност, образът мълчал, а както станало ясно по-късно, в такива минути дъщерята изпитвала пристъпи на безпокойство и нервност.
Но в края на краищата усилията на майката не били напразни: постепенно момичето започнало да се интересува от ученето, а след това направило и добра кариера.
Дали тайните пожелания помогнали, или девойката просто узряла? Кой знае…
Що се отнася до останалите мили пожелания, които са станали привични в бита ни – като „приятен ден“ или „добро здраве“, те не са нищо повече от формална вежливост и данък на възпитанието.
А красивите грузински тостове, изпълнени с алегория и двусмисленост, са просто произведения на изкуството, предизвикващи в нашите сърца умиление, възторг, благодарност, а следователно и положителни емоции, пише вестник „Феномен“.
Снимка: Pixabay.com