Болката, която причиняваме на другите, в крайна сметка се връща към нас…
Всеки човек е огромен вътрешен свят със свои чувства, желания, житейски опит, мисли и оценка на случващото се. Но мнозина се опитват грубо да проникнат във вътрешния свят на другия, като му натрапват своята воля и своето разбиране за живота.
Всеки от нас има свое лично пространство, в което се усеща комфортно. И се случва някой-по незнание или преднамерено – да го наруши. Тогава изпитваме дискомфорт: сърцебиене, тревога, скрита агресия.
Личното пространство на човека е част от него. „Азът се състои от мислите, емоциите/желанията – това, което психолозите наричат вътрешен свят, а народът – душа. „Неканените гости“ биха могли да бъдат съседите или случайни познати, феновете, обладани от влечение към своя кумир са може би най-яркият пример за подобни отношения между хората.
Поклонниците на известни спортисти и знаменити музиканти преследват предмета на своята „любов“, предлагайки своето приятелство, ръката и сърцето си. Особено фанатичните дори се преместват да живеят по-близо до обекта на обожание. И ако нещо не върви по замисления план, феновете, обладани от фикс-идея, могат да стигнат дори до убийство и самоубийство!
Не случайно народът казва, че на сърцето не може да се заповядва и насила хубост не става. Когато двама души нямат никакви допирни точки, е невъзможно между тях да възникне не само приятелство и любов, но и обикновено общуване.
Когато ние, като неканени гости, се натрапваме на хората, бъркаме в душата им, извършваме насилие над вътрешния им свят, това е по-страшно дори от физическото насилие.
Източник: вестник „Феномен“