Home / Споделено / Тази новина ме шокира! Кога двамата бяха станали двойка?

Тази новина ме шокира! Кога двамата бяха станали двойка?

Има дни, в които ми се иска да избягам от всички – особено след развода ми със Стоян. Да си почина от приятелки, колежки, роднини. Да ремонтирам сърцето си и да му дам минута тишина. Само тогава съм истински щастлива. Хващам някоя нова книга, излягам се на широкия диван в хола и се наслаждавам на свободата си.

В новия си дом, който купих след продажбата на семейното жилище, съм съвсем сама. Синът ми Валери идва рядко – обикновено в събота вечер, за да вечеряме и да се видим набързо. Той е голям вече, 24 навърши миналия месец. Има си работа, компания, свой живот. Не ме натоварва с присъствието си, не иска нищо от мен.

Преди 7 месеца в съседния апартамент се нанесе Надя, красива 36-годишна брюнетка, мило и лъчезарно същество. Харесах я от първата ни среща. Често ме канеше на кафе, аз пък – на чаша вино вечер. Единствено Надя не ме натоварваше, макар че животът й беше минал през ада и тя обичаше да го споделя с мен. Разказваше ми с подробности за двата си брака и двата развода, за dvoika romantikaспонтанния си аборт и за болката, че след това не успяла да забременее. Уж всички изследвания били добре, но бебето така и не идвало. Очите й се пълнеха със сълзи всеки път щом споменеше за дете. Но Надя не искаше просто дете, тя държеше да има стабилен мъж до себе си, да заспива и да се събужда до силно мъжко рамо, а не да гледа бебе сама. За разлика от нея аз, вече помъдряла и също минала през ада на несполучливия брак, мисля по друг начин. И й го споделих. Смятам, че ако една жена отдавна е прехвърлила 30-те, е длъжна да намери здрав и интелигентен мъж, готов да й направи бебе. Не е задължително да живее с него, защото не мъжете, а децата са най-святото за една майка. Доходите й са прилични, майка й и сестра й са живи, все ще отгледат заедно едно дете. За какво й е мъж на всяка цена, да му пере чорапите и гащите. Тя обаче беше категорична. Искаше стабилно семейство. И друго се опитах да я убедя – че мъжете на нейната възраст вече са или семейни, или разведени. А щом са разведени, значи не струват много-много. Което пак означаваше първото – да си намери мъж, подходящ за донор на детето й.

За именния си ден на Никулден бях поканила само Валери на вечеря. Не исках да празнувам с приятели. Дойде момчето ми, хапнахме, пийнахме, поговорихме си като майка и син. Той също имаше емоционални проблеми, току-що се беше разделил с приятелката си, с която живяха на семейни начала 3 години. Красавицата се влюбила в шефа си и казала на сина ми, че ще се женят. Той трудно прие раздялата. Беше много разстроен и се наложи и него да успокоявам. Не спирах да му говоря, че още е млад, че има време за сватба, че е по-добре сега да си получи ударите от живота, а не после, когато ще има семейство и деца, и не дай си Боже жена му тепърва да тръгне да кръшка. За един мъж хич не е късно да създаде семейство към 30-те, дори е по-добре, отколкото да се хвърли в брака млад, на 24. Така му говорех през цялото време не само защото той чакаше от мен подкрепа и съчувствие, а защото наистина така мисля.

Тогава на вратата, с огромен букет за празника, неочаквано цъфна и Надя. Поканих я да влезе, запознах ги с Валери и продължихме купона тримата. Прекарах една наистина щастлива и красива вечер. За пръв път Валери пожела да спи у дома. Оправих му дивана в хола и го оставих пред телевизора, а аз отидох в спалнята.

На сутринта пихме кафе, направих му закуска и той си тръгна. Бързаше, че имал среща с баща си. След този Никулден Валери започна все по-често да се отбива при мен. Колкото и да обичах да оставам вечер сама, синът ми ме радваше, че макар и вече голям, все още има нужда да споделя проблемите си с мен, да иска съвета ми, да ме пита как аз бих постъпила на негово място… Надя пък точно обратното – все по-рядко се обаждаше, но изглеждаше някак щастлива. Веднъж се засякохме долу на асансьора и я попитах има ли повод за тази тъй красива промяна напоследък. Тя само се усмихна и каза: Може би, ще видим! Радвах й се. Всяка жена заслужава поне веднъж да стане майка.

На 14 февруари – Деня на влюбените, Надя звънна към 10 ч, да ми каже да й стискам палци. Денят бил важен за нея, после щяла да ми разказва подробности. Обещах, разбира се, че ще стискам палци, защото й мисля най- доброто. Късно вечерта простирах на терасата и случайно я мернах да слиза от едно такси с огромен букет фрезии. Сама беше, не видях мъж да я изпраща. Това не ми хареса, дори си помислих, че ако ми звънне сега, ще й кажа, че истинските кавалери не постъпват така. Те са длъжни да те изпратят поне до входа.

Чух асансьора да спира на нашия етаж, погледнах през шпионката и не се сдържах – отворих вратата да си кажем „добър вечер”, а отдолу по стълбището, през стъпало-две, дотича… синът ми. Притесниха се, Надя се изчерви, но Валери събра смелост и изплю камъчето:

– Честито, мамо Нинче! Ще ставаш баба!

Боже, кога се бяха сдушили тези двамата! И що ми трябваше да й давам съвети на Надето! А как да преглътна разликата им от 12 години…

Нина

Можете и вие да ни разкажете историята си на info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*