Home / Споделено / Такава ми е съдбата – сам и тъжен на Коледа и Нова година

Такава ми е съдбата – сам и тъжен на Коледа и Нова година

Имам приятел още от ученическите години, който не създаде семейство и остана сам. Много пъти съм канила Емил да празнува с нас Коледа или Нова година, но той винаги ми отказваше под предлог, че не обича празниците и за него те са истинско мъчение.

Емил

Тъжен и самотен

Едва наскоро ми сподели каква е причината на рождения си ден и по времето, когато всички се събират около трапезата с празнично настроение, той да отива някъде сам. Някъде, където иска да се отърве от спомените.

Когато бил малък, баща му се прибирал всяка вечер пиян и тормозел него и майка му. Карал ги да стоят прави край масата, докато той се храни и им изнася лекции, че парите са суета, че са създадени да се харчат за удоволствия, а не за глупости като нови дрехи и книги или пък да се направи ремонт вкъщи. За бащата на Емил било без значение дали е празник, или е делник. Най-важното било да има пари за пиене и докато не ги свършел, не мирясвал.

После започвал да тормози майка му с думите: „Давай, давай всичко скрито, знам, че имаш, не ми се прави на светица!“

И тя му давала от скритите резерви, с които купувала тетрадки и учебници на сина си. Понякога все пак успявала да прибере някой лев и за идващите празници, за да вземе на момчето си някакъв подарък – макар и евтин, макар и малък, но от сърце.

Защото знаела, че мъжът й няма да остави и стотинка за празничната трапеза, камо ли да купи нещо на Емил.

На всеки празник се повтаряло едно и също – майка и син стоели в хола пред купа ошав, няколко сандвича и чиния с туршия и чакали стопанинът на дома да се прибере.

Тайно се надявали, че поне този път той ще се върне по-рано, няма да е пиян и ще донесе някакво месо, за да разберат и те, че е Нова година.

Но надеждите им оставали напразни. Бащата се връщал пиян, изпил и последната стотинка от новогодишната добавка към заплатата.

И въпреки че баща му отдавна вече бил покойник, Емил не можел да изтрие тази картина от спомените си.

Скоро след смъртта на баща му си отишла и майка му и той останал сам.

Не пожелал да създаде семейство, не искал да тормози никого с мрачните си и съвсем непразнични настроения.

Обикновено отивал на екскурзия и оставал сам в хотелската си стая, докато другите празнували, или в някоя планинска хижа, където се наслаждавал на топлината на живия огън – топлина, която никога не получил от баща си…

Р.

Мили хора, разкажете ни вашата история на info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.