Животът ми беше тежък, но съдбата беше подготвила приятна изненада за мен

Сега съм спокойна и щастлива

Прави са хората: Никога не казвай никога!

Аз не вярвах на тези приказки, докато собственият ми объркан живот не ме убеди, че греша.

Бях на 20 години, когато в една ужасна катастрофа загубих момчето, което обичах и с което си бяхме дали дума да се оженим и да имаме деца.

Много време ми беше нужно, за да се измъкна от депресията, в която попаднах.

Когато това се случи, осъзнах какво ми говорят всички – времето лети, животът е за живите, не оставай сама, това него няма да го върне…

Омъжих се за първия, който ме харесваше и с когото се почувствах сигурна.

Като всяка бърза работа, и нашата излезе срамна.

Синът ни не беше навършил 3 години, когато се разведох и сложих край на ада, в който сама се бях вкарала. Също така сама отгледах момчето си…

Бях се примирила с всичко и си казах, че никога няма да бъда щастлива.

Но съдбата беше подготвила приятна изненада за мен – срещна ме с един много самотен и много свестен мъж.

Ненчо е по-възрастен от мен, може би и по-изстрадал в крайна сметка.

Не знам как, но се престраших и отворих за него и дома, и сърцето си. С него у нас влязоха обичта и щастието.

Само едно ще ви кажа – никой не се е грижил за мен така, както го прави Ненчо.

Никой не ме е питал какво искам, какво обичам, къде искам да отида и как да направим това или онова…

Малко над 50-те признавам: щастлива съм с тази любов и с тази грижа!

Пожелавам го на всеки един от вас!

Щастливката

Снимка: Pixabay.com