Home / Споделено / Искам да мислят позитивно, а не постоянно да мърморят

Искам да мислят позитивно, а не постоянно да мърморят

Аз съм млад мъж, на 23 години. Още като дете имах проблеми в училище, но не за това ви пиша. Искам да споделя с Вас личните си тревоги, които са свързани с родителите ми.

Когато бях в 8 клас, започнаха недоразумения между тях. Баща ми, вместо да седне и да поговори с мама като зрял човек, отиде на село и сподели с родителите си проблема. Колко го молих да не го прави, но татко не ме послуша. След това баба и дядо от село се обадили на родителите на майка ми и се уговорили с тях, да дойдат всички у дома и когато мама се прибере от работа, четиримата да говорят с нея и да я убедят да изглади отношенията си с баща ми. Същата вечер той беше нощна смяна и те искаха да я притиснат, докато него го няма. Според мен обаче този разговор беше работа на баща ми. Кои бяха бабите и дядовците ми, че да решават проблемите на родителите ми? Затова вечерта отидох да посрещна майка ми и й казах, че не искам да се прибираме. Но уви – къде другаде можехме да отидем, ако не у дома. Влязохме вкъщи и се почна. Старите я подхванаха и я изкараха каква ли не, защото дочули, че има флирт с шефа си. Станах свидетел на разправията и целият този фарс ме стресира и обиди жестоко. Той не само не помогна на мама и pozitivno misleneтатко да се разберат, ами резултатът от него беше, че скоро след това майка ми отиде да живее с шефа си, който е от града, в който тя работи.

На третия ден мама се върна и този път разговаря директно с баща ми, за да се изяснят помежду си. До ден-днешен тя живее при въпросния си приятел, но се връща и вкъщи, пазарува, готви и така ми е по-спокойно.

Баща ми в повечето случаи е все ядосан и нервен и непрекъснато говори за безпаричието ни, макар че не е толкова зле финансово. Недоволен е обаче от целия свят. Често ходи на село и помага на родителите си, които закъсаха със здравето. Така минава ежедневието му – без дори да се усмихне, че Господ му е дарил още един ден. Не умее да вижда позитивното в живота и мисли, че ако има повече пари, ще е по-щастлив. Майка ми е по-амбициозна, но и тя е нервна понякога. Когато е много ядосана, дори ми е споделяла, че иска да се самоубие. Но не знам дали го казва в момент на афект, или го мисли наистина.

Гледам как родителите ми са настроени негативно към всичко и се опитвам да им кажа да пазят здравето си, защото още са млади. Карам ги да мислят и за живота, който им предстои. Защото, ако не се интересуват от мен и 18-годишния ми брат и от децата, които ще имаме, от кого? Нали внуците ще са тяхното най-голямо щастие? Щом сега не си пазят силите и нервите, какво остава занапред? Това, че родителите ми имат проблеми, влияе и на моята психика. Искам те да са усмихнати и здрави, за да съм щастлив и аз. Как да преобърна мисленето им – най-вече на майка ми, за да е по-усмихната и да се грижи повече за себе си? Как да им обясня, че това ще е добре за всички.

Валентин 

Споделете с нас това, което ви вълнува, на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*