Има ли светло бъдеще любовта от разстояние?

Казват, че за истинската любов разстоянието не е проблем. Обичаш ли някого от цялото си сърце и душа, няма значение кой къде живее. За Вяра от Пловдив обаче не е така. Любимият й Петър от две години е в Германия, където завършва магистратура. Преди месец му предлагат доходна работа по специалността, обещават му личен автомобил, квартира в Мюнхен и още куп екстри. Той иска да вземе и Вяра при себе си, защото не може без нея, но… Само за една нощ мечтите на Петър се сриват.

– Започвам директно с въпроса – може ли истинската любов да издържи на хиляди километри?
– Мислех, че може. Отговорът ми обаче е: Не, не може. Не е възможно двама души, които държат един на друг, да общуват само виртуално – да си пишат във Фейсбук, да говорят по Скайп, да се любят с камери… През тези две години, докато бяхме разделени, не ни беше лесно, макар че се виждахме през три месеца – или аз се връщах в Пловдив, или Вяра идваше при мен. Дебнехме непрекъснато за по-евтини полети, понякога пътувахме с автобус и бая скъпо излязохме на родителите си, но нямаше как – с Вяра сме родени един за друг. Проблемът е друг – че си бяхме обещали един ден тя да дойде при мен, да поживеем в Германия няколко години, можеше поне едно дете да създадем и чак тогава да се приберем в България. И двамата не сме от хората, дето на всяка цена държат да се махнат оттук. Точно vyaraобратното – обичаме страната си и емигранти никога не сме искали да бъдем.

– Какво тогава се случи, че се налага да се върнеш?
– Преди две вечери казах на Вяра за предложението, което ми направиха от една голяма фирма за автомобили в Германия. Искаха веднага да ме вземат на работа с доста прилично заплащане. Имам възможност и на нея да подсигуря работа по специалността – тя перфектно знае немски език. Но след като, доволен и щастлив, й съобщих всичко това, тя категорично заяви: Или се връщаш, или сме дотук. Ако любовта ми към теб не означава нищо, изхвърли я на бунището. Разплака се и изключи Скайпа. Колкото и да я набирах след това, колкото да звънях и на телефона й, не вдигаше. Не мигнах цяла нощ. Питах се, защо се случва всичко това с нас, при положение, че имахме уговорка. Обидих ли я, нараних ли я – какво стана?

– А на сутринта?
– На сутринта започнах да си събирам багажа. При поредния опит да й се обадя, тя вдигна, разплака се отново и каза, че без Пловдив не можела да живее. Щял да й липсва старият град, тепетата, дори калдъръмените улички там. За приятели и роднини да не говорим. Без тях щяла да се чувства като дърво без корени. Дадох си сметка, че и аз без нея ще се чувствам без корени, затова взех решението да се върна. Сега трябва да зарежа и сериозната кариера, и приятелите, които, знаеш, днес никак не се намират лесно, и да се прибера при Вяра, но… такъв ми бил късметът.

– Съжаляваш ли за нещо?
– Съжалявам, разбира се, но нямам избор. Всъщност, най ме е яд, че Вяра ми даваше напразни надежди. Иначе защо ми трябваше да уча в Германия! Купих си билет за идващата седмица.

– Вяра, предполагам, е щастлива!
– Много! Ще ме чака на летището.

– Мислил ли си понякога, че като се върнеш, между вас вече няма да е същото?
– Не вярвам. Аз обичам Вяра. Ако не беше така, нямаше да се върна. Само времето ще покаже дали съм взел правилното решение. Германия много ще ми липсва, но Вяра би ми липсвала още повече. Иначе казано – от двете злини избрах по-малката.

– Как си представяш живота си с нея оттук нататък?
– Тя вече е започнала ремонта на едно жилище, наследство от баба й. Там ще живеем. А и, оказа се, Вяра винаги там си е представяла живота с мен. Не знам само защо не ми го каза по-рано, за да не мечтая напразно. Но фактът си е факт – връщам се в България, защото не мога без Вяра.

– Усещам обаче тъгата ти…
– Аз не я крия. Ама нали пък хората казват, че любовта иска жертви – жертвата в случая я правя аз. Дано Вяра поне това оцени.

– В Пловдив къде ще работиш?
– Това не е проблем. Програмист съм и знам, че има къде да започна.

– С какво толкова те държи тази жена?
– С любов. Може да ми е криво, че се връщам, но в едно съм сигурен – Вяра наистина ме обича. Имал съм доста връзки, преди да я срещна, и знам какво говоря. Тя е жена до мозъка на костите. С друга не си представям живота си.

loading...

Добавете коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.