Prekrasna.bg
Здравейте.
Казвам се Лидия от Свиленград, на 37 години.
Налегнала ме е такава апатия, че ми иде да си сложа въжето. Животът ми е един кошмар.
Утеха намирам само в интернет, когато изобщо успея да намеря време и желание да пиша. Преди време писах в един форум, но оттам бързо ме изхвърлиха, защото им казвах истината без цензура. Явно печелят само лицемерите и подмазвачите. Няма значение.
След като родих второто си дете, проблемите започнаха да ме застигат отвсякъде.
Глава не успях да надигна от сметки, безпаричие и проблеми. Мъжът ми се превърна в агресивен насилник, който се научи да налага волята си с шамари. Започна така да “възпитава” и децата.
Живеем с майка му, която вижда всичко и мълчи, защото така е свикнала – да търпи.
И аз не съм по-различна. Търпя и се правя на невменяема до следващия път.
Животът ми е кошмар!
Тормозът и пиянските запои на мъжа ми започнаха да му идват в повече. Няма къде да отида, ако си тръгна с децата.
С моята смешна заплата и квартира не мога да плащам. Налягам си парцалите и гледам да не му се мяркам пред очите, но той винаги намира повод да ме изкара виновна.
Хората ни говорят и самочувствие вече нямам, когато изляза навън.
Вървя с наведена глава като грешница, като крадла.
Радостта си отиде от живота ми и на нейно място дойде омразата.
Затварям очи и си представям как го убивам. Да, убивам и го ликувам. И сигурно ще го направя. Страх ме е от мене си.
Чувствам, че сетивата ми са толкова изострени, че реагират при най-малкото дразнение.
Съжалявам, че имам момичета, защото се страхувам да не попаднат на такива мъже, като баща им. Алкохолиците са без сърце, без душа.
Те виждат и търсят само чашката. Хората около тях се поболяват, но на тях нищо им няма. Не знам какво да правя вече. Черно ми е пред очите.
Снимка: Pixabay.com
Мисля,че не е трябвало да му даваш да ти посяга,майка ми живя с такъв човек 10 години първоначално я налагаше,но един прекрасен ден и дойде до гуша и щеше да го утрепе,чак тогава той се осъзна.Дадеш ли на някой да ти посегне цял живот ще го прави.Според мен трябва да потърсиш помощ от родителите си
Не знам какво да ти кажа. Просто трябва да сьбереш много смелост, кураж и да го напуснеш. четох в една книга ( на някаква известна руска психоложка) , че когато напуснеш мьж и ти е трудно да се справиш с тежкото ежедневие , това не трябва да ти е оправдание. Защото в крайна сметка , за да успееш пьрвоначално, трябва да слезеш по спиралата на живота, за да може тя после да те отхвьрли нагоре. Направи го, започнеш ли ведньж ще успееш. Иначе децата ти няма да са щастливи никога, както и ти разбира се!
Страхотен съвет,дано събереш сили и напуснеш този мъж, не само
заради теб,а най-вече заради дъщеричките ти, те нямат вина за нищо
TOVA E UGASNO
ZACHO VINAGI GENITE STRADAT.ISKAM EDIN DEN MOIATA DACHERIA ,NIKOGA DA NE SE SBLASKVA S TAKAV PROBLEM.
Здравей,
Знам, че е отстрани е много лесно да се даде съвет и сигурно четеш коментарите с ясното съзнание, че няма как да те разберем.
Мога да ти кажа няколко неща:
1. Когато искаш нещо много силно, то се случва. Насочи мислите си към това как да го напуснеш и търси изход: по добре платена работа, евтина квартира, говори с приятели дали някой може да те приюти, докато си стъпиш на краката.
2. Да го убиеш няма да ти донесе нищо освен още страдания и това да не можеш да си гледаш децата после.
3. Помисли какъв пример искаш да дадеш на дъщерите си: да търпят и да затъват или да живеят с вдигната глава и да изискват уважение от мъжа до тях.
4. Консултирай се с адвокат, ако се разведеш той трябва да ви плаща издръжка и дори той е този, който трябва да ви остави семейното жилище.
5. Превърни мъката си в сила и излез от тази ситуация! Живота ни подлага само на проблеми, които сме способни да разрешим!
Кураж!
Моли се на господ. Той има план за всеки човек. Тай ще ти помогне, незнам точно как. Децата ти трябва да живеят по спокойна среда и да има пример на на които да подражават.
Желая ти успех и по добър и спокоен живот на теб и Децата.