Prekrasna.bg
Болка от любов на 50 – това е темата на днешния ми разговор с Методи, който има зад гърба си един брак, две деца, внуци. Истинската любов го връхлита неочаквано и… болезнено. На моменти дори си мисли, че няма да издържи. Въпреки това е категоричен пред в. „Л.драма“ – може да е опасно да си влюбен на тази възраст, но пък е толкова хубаво!
– Много пъти съм се питал, може ли човек да се поболее от любов. И то на възраст, когато повечето от живота му е минал и вече има внуци. Явно, че е възможно. Понякога имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне.
– От любов?
– От любов. Мислех, че познавам добре това чувство. Изживял съм го, като бях млад, но се оказа, че сега то ме връхлетя с нова, още по-голяма сила.
– Доколкото разбирам, си разведен…
– От 12 години. След развода се бях отказал да търся жена за сериозна връзка, камо ли пък истинска любов, но тя сама ме намери. И така ме завъртя във времето, че смело мога да заявя: Тази любов, която някога изпитвах на 20 години, е само бледо копие на сегашната.
Ще ми се да перифразирам един текст от популярна българска песен: Колко е хубаво да бъдеш влюбен на 20 години, но още по-хубаво е да бъдеш влюбен на 50.
– От истинската любов като че ли винаги боли…
– Аз съм сигурен, че мъжете страдат много повече, отколкото жените на тази възраст. Да, усещането уж е като на 20 – забравяш къде си, не мислиш за нищо друго освен за жената, която си търсил и си открил, ама не е баш така.
На 50 съвсем съзнателно се затваряш в себе си и не обръщаш внимание на закачките от страна на твои колежки и приятелки, които обаче забелязват промяната в теб. Казано с две думи, настъпва така нареченото вдетиняване.
Всеки има право на щастие
Използваш думи, които не си казвал никога през живота си на жена, трепериш дори когато тя спи или се размърда в леглото, страхуваш се да не й се случи нещо лошо, обгрижваш я, галиш я, целуваш я без причина, прегръщаш я, любиш я… Все неща, които не си правил на 20.
– Виждам, че имаш желание да разказваш за нея.
– Тя е истинска дама – нежна, мила, добра, с невероятно излъчване и, както се предполага, изстрадала през годините, но доброто й личи отвсякъде. Мина време и заживяхме заедно. Къщата ми отново се изпълни с любов. И с всеки ден се влюбвам все повече и повече. Вече не искам да знам кое е по-силно – влюбването, обичта или любовта, защото в мен бушуват и трите.
– Лицето ти сияе и от километри се вижда, че наистина си влюбен.
– Много! Но се появи един проблем. Тя има дъщеря от първия брак, студентка втора година. За съжаление това дете използва всеки удобен момент да й иска пари, за да си плати сметките у тях или поредния семестър, и то при положение, че момичето й отдавна работи и не взима малко пари.
А любимата ми се ядосва и не знае дали в един момент няма да се наложи да се върне вкъщи, при детето си. Аз не спирам да я успокоявам, че скоро всичко ще свърши и ще сме си само двамата, ама не се получава. И наистина започнах да се страхувам да не я загубя, защото знам, че майчинските чувства на жената са по-силни от тези към мъжа.
Стигало се е дори дотам, като си тръгвам от работа, да не знам дали ще я намеря в нас.
Виех тихомълком от болка, че точно сега, когато открих любовта на живота си, ще трябва да се съобразявам с дъщеря й. Плакал съм от любов, разбираш ли? Сигурен съм, че точно за такива жени като нея се ронят сълзи и се пишат стихове.
– А оттук нататък накъде? Какво ще правиш, ако тя се върне при дъщеря си?
– Тази жена е всичко за мен – всичко, което един нормален мъж мечтае да има до себе си. Ако чете тези редове, искам да й кажа: Обичам те, Кимба, повече от всичко на света.
Щом се налага, ще те деля с дъщеря ти, но искам най-сетне и тя да разбере, че всеки има право на щастие.
Аз и ти също. Моля те, не ме оставяй сам! Без теб животът ми няма никакъв смисъл!
Снимка: Pixabay.com
