Home / Споделено / Времето минава, но той продължава да ми липсва

Времето минава, но той продължава да ми липсва

Не знам дали това беше любов, но беше най-хубавото нещо, което съм преживяла досега

Нямам сили да продължа сама
Нямам сили да продължа сама

Но от друга страна силно се надявам никога повече да не ми се случи отново да обичам и да бъда обичана по този толкова самоунищожителен начин. Онова, което беше между мен и Любомир, ни уби – и физически, и емоционално.

Любовта ни няма история, защото започна и завърши точно толкова внезапно, колкото внезапно започва да гори една клечка кибрит. Чу се пукот, появи се светлина и нищо останало нямаше значение след това…

Бяхме заедно три красиви години. Три години толкова пъстри и пълнокръвни, колкото могат да бъдат три отделни живота. Разделихме се също толкова внезапно, колкото внезапно се разгоря и пожарът между нас. Само че този път нямаше светлина, а само болка от изгарянето.

Сигурно ще попитате защо се разделихме. И досега не знам… Не си изневерихме, не се наранихме, но и не си простихме. Просто продължихме напред, но в различни посоки. И сами… Факт е, че и двамата все още нямаме други хора до себе си, но не сме и заедно. Чуваме се от време на време, колкото да се уверим, че съществуваме, но много добре знаем, че не сме живи след всичко онова, което ни се налага да преживеем поотделно…

Една обичана!

loading...

One comment

  1. Znam kakvo e , no mislq, 4e edin ot dvamata ne e obi4al dostata4no…..taka, 4e ne gubi nadejda , 6te sre6tne6 istinskiqt edin den, pojelavam ti go….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*