Prekrasna.bg
Чувствам се чудесно
Пиша това писмо с ясното съзнание, че много от вас няма да ме разберат!
А някои дори ще ме оплюят, но няма с кого да споделя как се чувствам след смъртта на съпруга си.
За 20-те години, в които бяхме заедно, не можахме да създадем дете. Но не страдахме от това – двамата си бяхме достатъчни.
Той беше водещият в брака ни и аз винаги се съгласявах с него.
Никога не се карахме и много от приятелите ни завиждаха за неугасващата ни обич.
Много плаках, когато една сутрин той просто не се събуди.
Не знаех какво да правя със себе си – толкова бях свикнала да съм съпругата на Павел.
Първата седмица след смъртта му нищо не ми вървеше – подхващах едно, оставях го, после започвах второ, след това – трето.
Една приятелка ми каза, че като ме гледа, направо й се къса сърцето, и ме покани да отида с тях на Витоша. Никога преди не се бях качвала до „Алеко“, нито пък до която и част на планината, макар че беше съвсем в града.
Павел не обичаше да ходи „по чукарите“, както сам казваше, и аз се примирих с това, макар че понякога ми се искаше в жегите да отидем и да се поразходим на хладина.
Чувствам се щастлива
Ако щете, вярвайте, но именно това ходене до Витоша ме извади от вцепенението и ме върна към живота.
Бях като преродена, като отвързана, сякаш дълго бях държана на синджир. Още следващата събота отново се качих – този път с лифта, и слязох пеша.
Изобщо не се почувствах самотна, напротив – грях ми на душата, но ми беше много хубаво да се разхождам без компания.
Следващото нещо, което направих, беше да се запиша на латино танци. Колежките започнаха да шушукат зад гърба ми, че бързо-бързо съм забравила траура и дори разбрах, че ме наричат помежду си веселата вдовица.
Нямаше смисъл да им обяснявам, че страдам от загубата на мъжа си, но в същото време се радвам на свободата, чийто вкус изпитах и която много ми хареса.
Следващата стъпка към новия ми живот беше да раздам всички компоти, складирани в мазето, на съседите, защото ненавиждах компотите от дете, а Павел ги обожаваше и заради него всяка година затваряхме поне по 40 буркана от различни плодове.
А за рождения си ден се наградих с една екскурзия до Венеция – града, в който Павел никога не ме заведе, колкото и да го молех.
За него пътуванията в чужбина бяха излишно разхищение.
Първата Нова година като вдовица посрещнах в ресторант. Не виждах смисъл да приготвям само за себе си всички ония традиционни ястия, които за 20 години ми бяха втръснали до болка, на които обаче съпругът ми много държеше.
Изкарах си чудесно, макар и сама, и на сутринта се прибрах с такси.
Павел го няма вече 5 години. През това време успях да направя всичко, от което се въздържах, докато той беше жив.
Занимавах се само с това, което обичах и което ми доставя удоволствие, и буквално смъкнах поне 10 години от гърба си.
Всички около мен се скъсват да ме сватосват за тоя и оня, но аз нямам никакво намерение да се омъжвам втори път.
Тъкмо открих колко е хубаво да си сама и да не се съобразяваш с никого.
Трябва да съм луда да се откажа от тази свобода.
Ще се подпиша, както ме наричат колежките: Веселата вдовица
Снимка: Pixabay.com
Който не е на вашето място, той нищо не знае, на 11 Декември съпруга ми направи 6 години от както почина, първата година не излизах никъде, до супермаркета и аптеката, които са на 5м.от входа на блока, сина ми почна, да ми се скарва мило разбира се, защото след 44г.брак, а ние имахме голяма любов, ми беше трудно…бях спряла да водя предаването си от 6г.преди да почине, защото беше болен от Деменция…полека лека започнах да ходя на кафе с приятелки, лятото ходя на санаториум в Поморие, бивша състезателка по спортна гимнастика съм и си имам бележки, затова ходя там хем процедури, хем 2.пъти през деня съм на плажа, първото Лято ревах на.плажа всеки ден, защото със съпруга си бях от 19 годишна, свиква се , да живее с болката, сина ми се обажда да ме чуе всеки ден, внуците от време на време ще дойдат, но аз не ги притеснявам определено не правя това което ми правеха мама и свекърва.ми, всеки ден, да се обаждат и заливат с информация, не досаждам…сега пак Май месец ще се подготвя за Юли, да отида на Поморие, е винаги ходихме на Златни пясъци, но станцията е хубаво, а плажа на 100м. Така, че скъпа , никой не е в обувките ни, за да знае, как стискат…бъдете здрава и щастлива…
Господ ти е дал свободата,но е много важно да не злоупотребяваш с нея ! Има риск да да я превърнеш в слободия ,защото няма с кого и с кои да се съобразяваш и да се превърнеш в егоцентрик ! А това ще те погуби рано или късно !
Я стига,всеки има право да живее така, както се чувства щастлив.Защо да е задължително да си непременно с някого?Много хора са си самодостатъчни….те не пречат на никого.Някой казал…ей така трябва да бъде.Ще бъде така,както е добре за мен….т о ч к а.
Винаги някой черен пророк ще се яви
Човек трябва да приеме загубата и да продължи напред, животът е пред вас и трябва да му се наслаждавате