Home / Споделено / В съня ми каза: Никога няма да си простя, че те предадох!

В съня ми каза: Никога няма да си простя, че те предадох!

С Георги имахме две години красива студентска любов. Пасвахме си във всичко. Разбирахме се с поглед, дори когато мълчахме и всеки се отдаваше на някакво свое занимание, не ни беше скучно. Никога не говорехме за бъдещето, просто си знаехме – както по филмите, че ще сме заедно, докато смъртта ни раздели.

В четвърти курс в групата дойде от Лондон Ани. Прехвърлила се тук, защото уж климатът на Острова не й понасял. Не могла да свикне с влагата, мъглите и дъжда. А клюката беше, че не можела да си взима изпитите, поради мързел и некадърност. На нея обаче не й пукаше от нищо. Баща й тук имаше печеливш бизнес, живееха в огромна къща, говореше се, че имат прислуга, градинар и шофьор, който вози баща й до офиса му, а през останалото време е на разположение на Ани и майка й, макар че всяка от тях си имаше кола.

Тя се завъртя около Георги, пробута му се и направо си го купи. Но предполагам, че и той се полакоми от богатството и положението на семейството й. И реши с един удар да си оправи живота по най-лесния начин. Без да си дава сметка, че безплатен обяд няма и рано или късно всеки си плаща за дяволъка. Постъпи подло, направи така, че да ги хвана на калъп в студентската му квартира. Липсваше му смелост да ми каже в очите,
georgiче е избрал другата. Познаваше ме добре и знаеше, че за нищо на света няма да простя изневярата и ще го напусна. Както и направих.

Много скоро те се ожениха. Оттук-оттам чувах, че постъпил във фирмата на баща й като директор, работата му пораснала – имал секретарка, шофьор, движел се сред бизнес елита. Нямало и помен от онова красиво, умно и скромно момче, с чисто човешки мечти за прилична работа, семейство, дом и деца.

След две години с Георги се срещнахме случайно. Колата заби спирачки пред мен, той излезе и нареди на шофьора да продължи, хвана ме под ръка и ме заведе в кафето отсреща. Дори не ми даде възможност да реагирам. Настанихме се в дъното на заведението на маса за двама и веднага щом даде поръчката, започна да говори, че направил най-голямата грешка в живота си, женейки се за Ани. Не я понасял, не само фи зически. Тя и като момиче си беше възпълна, а след раждането направо се била разплула. Не подозирал, че една жена може да е толкова властна, глезена и надменна, направо отвратителна. А самочувствието й се крепяло единствено на парите и положението на баща й. Непрекъснато мислел за мен, нямало ден и нощ, в които да не си е спомнял за времето, прекарано заедно, и за това, как сам е прецакал бъдещето и на двама ни. Чувствах, че е искрен, но не можех да му простя. Навих се обаче да подновим връзката ни само за да си отмъстя и на Ани, и на него.

В началото не ми пукаше, дори нарочно исках да ходим по заведения и на обществени места, за да ни видят и да предизвикам скандали в дома му. Дьржах се като капризна любовница, но само няколко месеца. Не можех повече да се боря със себе си, нямах сили да го откъсна от сърцето си, желаех го от дъното на душата си. А и той доказа, че е искрен в чувствата си към мен и че истински и дълбоко ме обича. Затова предложих да се виждаме само в моето жилище.

Така се изнизаха 5 години. Георги никога не ме излъга с евентуален развод, нито ми обеща общо бъдеще. С душа, сърце и тяло ми даваше онова, което можеше – безгранична любов. Бях доволна и щастлива, това ми стигаше и вече мислех, че животът ни ще мине така, когато в мен се събуди инстинктът за майчинство. Направо полудях за дете. Но Георги бе категоричен: не можел да преживее да има дете, което да крие от хората, и да се разкъсва между него и другото в дома му.

По същото време имах колега Янко, който сериозно ме ухажваше. Приемах на майтап намеците му за връзка между нас, дори за брак, както и поканите за среща с мотива, че сърцето ми е заето. А той винаги с усмивка отвръщаше, че е търпелив и ще чака. Дори не можел да си представи, че друга ще му е съпруга и майка на децата му.

Не бях влюбена в Янко. Харесвах го и го уважавах, а състоянието, в което бях изпаднала, ме изкуши да се видим. Започнах връзка с него, но преди това скъсах с Георги. Бях откровена и му признах, че смятам да вкарам ред в живота си, да имам семейство и дете. А освен него, Янко е единственият, който заслужава да му стане баща. И гонейки мечтата си, забременях още на втория месец, а след като родих сина си, с Янко сключихме брак.

В началото Георги се опита да ме навие да останем любовници. И той, и аз – женени, вече ще сме квит. Отрязах го, не можех да го помисля, камо ли да го допусна. Не обичах Янко така страстно и болезнено, както Георги. Чувствата ми бяха спокойни и трезви, но честни. Уважавах го и го ценях като съпруг и приятел, който не заслужава предателство.

През годините само веднъж случайно се засякохме с Георги. Беше във фоайето на театъра – той с Ани, аз с Янко. За миг погледите ни се срещнаха – достатъчно, за да усетя, че любовта и страстта му към мен не са угаснали с времето. Беше ми приятно, но си наложих да не мисля за него. От опит знаех, че малко вятър трябва на покрита с пепел жарава, за да лумне огънят.

Преди месец сънувах Георги. Седеше на леглото ми, държеше ми ръката, целуваше ме и ми шепнеше: „Любов моя, единствена и незабравима! Никога няма да си простя, че те предадох и се продадох за пари, власт и имоти! Ти си моята жена пред Бога сега и завинаги. Искам те само за себе си, искам те…, чуваш ли?’

През цялото време отвръщах на ласките му, преливах от любов и желание и точно когато исках да му кажа, че ще съм негова до края на живота си, се събудих трепереща и обляна в студена пот. Запалих нощната лампа, Янко спеше до мен и похъркваше. До сутринта не мигнах, а през целия ден спомените от съня ме преследваха. Усещах как дълбоко дремещите чувства изплуват в съзнанието ми… С необяснима тревога си легнах вечерта и Георги отново дойде е съня ми. Пак се целувахме, той ми говореше за любовта си, беше изключително нежен.

На третия ден не издържах и вечерта позвъних на наша състудентка, която знаех, че поддържа връзка с Ани. Още след поздрава ми тя изстреля новината: Георги починал внезапно от инфаркт преди три дни. Напоследък много пиел и пушел, всички смятали, че сам е допринесъл за кончината си…

Оттогава почти всяка вечер той идва в съня ми. Целува ме, шепне ми любовни думи, които ме разтапят. А аз не усещам, че сънувам, и изживявам всичко като на живо. А после, като се събудя, започва адът. През целия ден не мога да се отърся от съня, искам Георги, желая го и страдам, защото знам, че никога няма да го видя.

За съжаление отношението ми към Янко се промени. Станах раздразнителна, нервна, намръщена. Той не е свикнал да ме вижда такава, може би си мисли, че му изневерявам. А аз просто чакам да заспя, за да се почувствам истински обичана и желана.

Написах това писмо, защото вървя към откачане. Може би трябва да отида на лекар, но как да разкажа всичко. Сигурно ще ме вземе за луда и ще ми предпише лекарства, от които да спя до сутринта като пън. А аз не искам, защото само нощем с Георги съм истински щастлива.

Живка

Историята е публикувана във в. „Лична драма“

Изпратете ни вашите истории на info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*