Урок по обич

Случката, която ще ви разкажа, е отпреди половин век. Тогава бях ученик във втори курс на техникума по тютюна в Станке Димитров, сегашната Дупница. Класен ръководител ми беше учителят по история другарят Чимев.

Предстоеше ни час по история и дежурна беше стройната и красива Цветанка, от кюстендилските села. В междучасието тя каза пред целия клас, че ще ме целуне в часа по история.

Когато учителят влезе, Цветанка ни даде командата: „Клас, стани!“ Другарят Чимев застана пред нас, поздрави ни и ни каза да седнем. После провери отсъстващите и преди да започне новия урок, отвори учителския си бележник и извика Цветанка да я изпита за стария урок.

Вместо да тръгне към дъската обаче, тя се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна. Тогава учителят я попита защо постъпи така, а тя му отговори: „Защото го обичам. Той е умен и красив.“ Всички започнаха да се смеят и да ръкопляскат, а другарят Чимев каза: „Браво, Цветанке! Такова хубаво нещо не ми се е случвало през двайсетте години, в които съм учител. Донеси си бележника!“ Божурено червена, тя му даде бележника си. Учителят го отвори и каза: „Цветанке, за този хубав урок по обич ти пиша отличен!“

Такъв беше нашият класен. Той ни отвори очите за живота и ни научи как по-сладко да изживеем неповторимата си романтична младост.

Милчо

Споделете с нас вашите забавни, тъжни или поучителни истории на info@prekrasna.bg