Home / Споделено / Толкова е силна и усмихната, че чак й се чудя!

Толкова е силна и усмихната, че чак й се чудя!

Откакто Катя и Иво са семейство (вече 9 години), няма ден, в който той да не й казва, че я обича. Усеща любовта си към нея с цялото си същество, с всяка клетка на тялото си, с разума, със сърцето си… Ето какво споделя той в кратко интервю за в. „Лична драма“.

Катя е живяла само с баща си. Била е на 9, когато майка й се хванала с друг и заминала при него, в малко балканско градче. Създала ново семейство, родила още две деца. За Катя рядко се сещала – твърде егоистична постъпка от нейна страна. Мисълта ми беше, че бащата на Катя я прави човек. От малка я е научил сама да се справя с живота, все едно какви препятствия е трябвало да преодолява. А, повярвай ми, те хич не са били малко.

Явно не е имала друг избор…

Малко след развода той получава инфаркт, слава Богу, не толкова сериозен. Спасяват го, сега е с три байпаса и си работи човекът. Ако не знаеш, че е болен, ще си кажеш – този мъж е здрав и силен като канара. По същото време баба й – неговата майка, чупи крак и няма кой да се грижи и за двамата. Катя тогава е била на 11 и, милата, по неволя се учи да готви, да превързва рани, да вдъхва надежда, без самата тя да има katya1такава. Представям си какво й е било тогава, а други роднини нямат. Добре, че една съседка е била плътно до нея. От тази съседка и от баба си Катя се е научила да бъде домакиня, а от баща си – да е мъжко момиче. Нищо не й се опира, понякога може да ме сложи в малкия си джоб.

За какво например?

На някои жени сигурно ще им прозвучи смешно, но тя перфектно лепи тапети и теракота, в чантата си винаги има отвертка – не знае кога и за какво ще й потрябва. Веднъж смени гума на колата ми, а тя самата никога не е имала кола. Ако я погледнеш, ще кажеш, че е ученичка – с невинен поглед, мила и нежна, слабичка и… много красива, някои я взимат за манекенка. А толкова сила има в нея, толкова е жилава…

На каква възраст е Катя?

През март направи 30. Роди двете ни деца едно след друго, тя така пожела. В същото време учеше задочно и работеше.

Кой й помагаше?

Аз, доколкото можех, и баща й. Баба й почина неотдавна. През ноември предложиха на Катя скъпо платена работа, 1900 лева изкарва. Става сутрин в 6, приготвя децата за училище, търчи на работа, после пазарува, готви, чисти, проверява домашни… И чак тогава идва нашето време.

Намирате ли наистина време да останете само двамата?

Винаги. Един бърз душ и е моя. Ти наистина нямаш представа за каква жена ти говоря. Като робот е. Подредена, организирана и амбициозна през деня – невероятно мила и нежна през вечерта и нощта. Не знам как издържа. Ако аз правя всичко това, сигурно ще капитулирам на втория ден. Затова я наричам моето мъжко момиче. И дъщерите ни така възпитава. Пазя я като очите си!

Не ти ли създава понякога комплекси?

Не знам дали да го нарека комплекси, но тя е по-силната в нашето семейство, по-надеждната, по-читавата. И нонстоп е усмихната. Понякога я питам: Абе, Кате, не те ли ядосват шефове, колеги, че усмивката не слиза от лицето ти?!

Какво ти отговаря?

Че сигурно я ядосват, ама тя не им обръща внимание. Няма време за интриги, защото изцяло се е посветила на нашето семейство и по 24 часа умът й е при нас. При семейството, което преди никога не е имала. Всеотдайна е към нас до мозъка на костите. Тя е жена, на която никой мъж не би изневерил. Ако нещо се случи с нея, аз няма да има за какво да живея.

Заради децата…

Не, не, няма да мога. Тя е моето пристанище. А децата… те сами ще се оправят.

Да не завършваме така песимистично интервюто…

Съжалявам, но животът без Катя ще е още по-тъжен.

Защо така се натъжи?

Защото след месец й предстои операция. Засега лекарите казват, че уж всичко е наред, но… дано не ни лъжат. Стискам палци и това е!

Късмет!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*