Prekrasna.bg
Прието е, че силните емоции и умението да се обича са привилегия на жените.
Истината обаче е, че мъжете също могат да страдат от любов и да останат верни на Една до края на живота си.
Огнян и Мария се запознали като студенти. При него било любов от пръв поглед, при нея – просто приятелство.
Тя търсела подкрепата му за всичко, изслушвала съветите му, споделяла с него и най-съкровените си тайни.
И през ум не й минавало обаче, че това, готово да мине и през огъня за нея, момче я обича от цялото си сърце.
А Огнян така и не събрал смелост да признае любовта си пред Мария, защото виждал, че тя е увлечена по друг.
Ивайло бил нейният избраник – остроумен, забавен, душата на компанията. И понеже Мария била красавицата на курса, той смятал, че по право му се полага тя да е негово гадже.
Двамата вдигнали весела студентска сватба още по време на следването, а за свой кум поканили Огнян.
Само той знаел какво му коства да сложи подписа си като свидетел под брачното свидетелство на жената, която откраднала сърцето му, и да я вижда щастлива в прегръдките на друг. Душата му плачела, докато гледал как Мария и Ивайло се целуват.
Но вместо да се примири, че тя никога няма да е негова, дал дума пред себе си, че ще продължи да бъде неин най-добър приятел и
Той не създаде свое семейство
ще се грижи за нея, макар и от разстояние.
След сватбата Мария продължила да търси съветите на кума и да го кани често у тях. Ивайло не ревнувал, защото не виждал в него съперник.
А и Огнян не се държал като такъв.
Напротив – в повечето случаи дори замествал родителите на младоженците, като пръв се отзовавал, ако имали нужда от помощ.
Пребоядисал целия им апартамент, направил ремонт на бъдещата детска стая, защото те вече чакали дете, а когато Мария започнала да ражда, пак той я завел в болницата, защото Ивайло бил в командировка.
На изписването поел с треперещи ръце малкия Димитър, чийто баща не могъл да стане, и едва сдържал сълзите си.
Радвал се на момченцето като на свое дете и често го водел в парка или го взимал от детската градина, а то му отвръщало с чистата си детска любов и дори понякога казвало: „Аз имам двама татковци – тате Ивайло и тате Огнян!“
Огнян така и не създал семейство.
Не могъл да открие втора като Мария и не искал да се ожени по задължение, защото всички правят така.
Не можел да си представи, че ще прегръща и ще целува жена, която не обича, камо ли да прави любов с нея и да създаде деца.
Не мислел за това, че един ден ще остане съвсем сам, а след смъртта му няма да има кой да го помни.
Топлел се на чуждия огън и се радвал на щастието на приятелите си.
За него било важно, че е близо до тях и че очите на Мария го гледат с благодарност.
А вечер, когато се прибирал в празния си дом, си пускал любимата песен, която му задавала въпроса, чийто отговор той отлично знаел: „Обичал ли си някога жена…“
Снимка: Pixabay.com
