Home / Споделено / Тъжно ми е за това детенце… Анета роди на 20 – не обича дъщеря си!

Тъжно ми е за това детенце… Анета роди на 20 – не обича дъщеря си!

Малката Женя едва се спаси от гнева на майка си, сгушвайки се в моя ротвайлер

Анета роди на 20 години заради настояването на родителите си.

Сега вижда в собствената си дъщеря образа на изгубената си свобода и я тормози. Върхът на всичко беше, когато детето дойде да се скрие в къщурката на моето куче, за да избяга от нея.

Аз съм на 65 години и живея сама със своето куче, което е мой пазач и приятел.

Мъжът ми го избра, когато беше пред прага на смъртта.

Даде много от спестяванията си, за да е сигурен, че ще има кой да ме пази от крадци и лоши хора, когато вече го няма.

Роки (така се казва ротвайлерът ми) много ме обича и надушва от далеч лошите хора.

В съседната къща е семейството, за което ви пиша. Понякога цяла нощ не заспивам от техните гласове.

Анета израсна пред моите очи.

Родителите й бяха много властни и когато забременя на 20 години от случаен полов акт, я накараха да спре да учи и да роди. Така

дъщеря

Анета не обича дъщеря си

тя остана да живее под тяхната власт, грижейки се за детето, но без да има възможност да живее своя живот.

Виждах как омразата й към собствената й дъщеря постепенно измества майчината обич.

Женя беше като символ на нейния затвор и постоянно й се караха.

Детето не смееше дори да плаче, тъй като тогава положението се влошаваше.

Един ден малкото момиче влетя като хала в двора и се скри в колибката на кучето.

Аз се уплаших – да не вземе моят Роки нещо да я ухапе или нарани – той е добър, но си защитава територията.

Едва се показах на вратата и Анета влезе в двора, крещейки като обезумяла: “Малката! Излизай веднага!

Само да те пипна, ще те одера жива!”

Не можех да повярвам, че майка може да говори така на собствената си дъщеря.

Роки, явно надушил правилно положението, тръгна да се нахвърля върху насилницата и тя избяга с подвита опашка, сипейки люти закани срещу собственото си дете, че лошо ще пострада, ако не се прибере веднага.

Тъжно ми е за това детенце, но нищо не мога да направя…

* имената на лицата са променени

Снимка: Pixabay.com

3 comments

  1. Обадете се на социалните служби, това не е нормално, и по този начин ще помогнете на детето, явно тази среда не е никак добра за нея, и не я оставяйте на произвола. Това семейство вече е съсипало един човешки живот, но не позволявайте да съсипе и втори. Социалните ще се заемат със случия, и ако наистина е така, както казвате няма да оставят детето при тях. Да дом за неосиновени сирачета може да не е най-добрата опция, но в този случай е много по-добре отколкото майка, баба и дядо, които нараняват физически и психически това невинно същество. Не бъдете безучастна, като тяхна съседка, можете да се обадите и поне да се опитате, и дано някой спаси това детенце!

  2. ООО Боже, просто ми се иска и историята да е измислена. Как нищо да не можете да направите???? Обадете се на социални, полиция, към някоя обществена организация….има закони, все пак, ако се страхувате направете го анонимно…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*