Всеки човек, малък или голям, носи в себе си и лошо, и хубаво…
Никой не е съвършен, а въпросът е в баланса на характера. Безнравствеността прилича на заболяване и дори може да се превърне в епидемия, ако нахлуе в личния и социалния живот на голяма част от обществото, а това ще нанесе непоправими разрухи.
Някак неусетно и почти незабелязано в нашето битие се появи тревожното явление безразличие. Все повече хората затварят прозорците на душата си, на мислите и действията и се съсредоточават единствено върху личните си интереси.
А това води до примиряване и приемане почти безкритично на всичко около нас. Психолозите и социолозите наричат това отчуждение.
Свикването с духовната разруха прилича на мъртво вълнение, което неминуемо завлича на дъното жертвите си. А път назад няма…
Всички сме убедени, че основата на всяко цивилизовано общество е семейството. То е най-здравата крепост на човека. Там са нашите родители, децата и внуците, корените на нравствеността.
Стремежът към промени лекомислено ни тласка към различни „модерни“ идеи…
Бракът като начин и законно средство за създаване на семейството се отхвърля като ненужен и без особено значение.
Формата на „свободно семейно съжителство“ взе да се харесва не само на младата генерация, но и на всички възрастови групи.
Бракът дори беше определен като икономическо съдружие, нещо като „търговско дружество“, нищо че подобна гледна точка може да убие и най-чистите чувства, а без тях не може да има щастливо съжителство между мъжа и жената.
Съдбата на децата – нашето бъдеще, е също много объркана. Защото много от тях скъсват връзките си с бащиния дом още в първите си юношески стъпки. Семейството не е желана крепост, защото в нея им е студено и пусто.
Родителите са обсебени от тичане за набавяне на средства за оцеляване и така не им остава време за децата.
В много семейства те се раждат ненужни и захвърлени, а някои дори станаха… стока. И въпреки че нарасна административната пирамида за тяхната закрила, на практика ефективността е твърде неразрешима кръстословица.
Грижата за социално слабите и болните е добра, но на книга! А границата между материално можещите и неможещите хора расте.
Парите са решаващ фактор за добър живот във всички насоки.
Те изместиха добродетелите на нашите деди, защото не хората са господари на парите, а те станаха истински господар на човешките съдби и превърнаха човека в роб.
Възрастните хора, оцеляващи мизерно с минимални пенсии, станаха неприятен социален и обществен проблем. А това наистина е страшно!
Защото грижата за тях е мярка за нравственост на обществото. Светът на парите заграби душите ни и дори свикнахме със смъртта, затваряйки се само в лабиринта на личния си живот.
Станахме сурови до жестокост, напусна ни тревогата, че близо до нас има толкова човешка мъка, престъпления и само в мигове на трагедии се опитваме с някой есемес да се правим на човечни.
На фона на бедствието във Варна и Добрич кавгите между политиците станаха още по-неприятни. А бездушието и безразличието са начало на гибелта на всяко общество.
Надеждата ни е само в ония наши наследници, чиито стъпки доказват, че са съхранени и незаличими нравствените корени на нацията.
Дано им стигнат силите да не се отклонят от този верен път. Дай Боже!
С.
Снимка: Pixabay.com