Бях на 7: Спомените на едно сираче за една истинска Нова година!

Всеки човек има моменти, които помни до края на дните си.

И аз реших да ви разкажа за една нощ в моя живот, която не мога да забравя до днес, макар да наближавам 40-те. Но нека започна отначало.

Роден съм в затвора в Сливен, където майка ми влязла бременна в петия месец.

Баща ми я зарязал малко след като тя попаднала зад решетките и никога не се поинтересувал нито от нея, нито от мен. Тя била полубългарка и полуромка, работила като счетоводителка в една консервна фабрика.

Набедили я, че е присвоила голяма сума, но така и не се доказало със сигурност. Още повече че никога не открили парите.

Няколко месеца ме оставили в затвора, докато тя ме кърмела, а после ме дали в дом „Майка и дете“ за осиновяване. Мама починала, когато съм бил на 3 г., така и не я помня.

За нещастие никой не пожелал да ме вземе и попаднах в сиропиталище, дори не искам да си спомням за живота там.

Единственото, към което се връщам с удоволствие, е споменът за една невероятна нощ.

Бях на 7 и за Нова година ме взеха състрадателни хора, за да прекарам празника с тях.

Дотогава не бях виждал Дядо Мраз. За пръв път гледах и телевизия.

Това беше първата истинска Нова година в живота ми.

След като се навечеряхме, моите домакини ме сложиха да спя, но в полунощ ме събудиха и ме заведоха в хола – той беше облян в светлина, а по средата имаше голяма елха, толкова красива, че като я видях, дъхът ми спря.

Стоях като хипнотизиран. Сякаш бях едно от братчетата на Гаврош.

После стана още по-вълшебно – появи се старецът с брадата и аз получих подаръци – играчка, вълнено шалче и ръкавици.

Имаше много бонбони, сладкиши и коледни песни.

На сутринта моето преживяване продължи, докато следобеда ме върнаха отново в дома.

Ето всичко това не мога да забравя!

Сега съм вече голям, имам семейство и две пораснали момчета, но най-големият празник за мен остана Нова година.

Никога не пропускам да взема елха за децата и кой знае защо избирам от най-големите. Освен спомена за онази вълшебна нощ, пазя и червеното шалче, което получих от Дядо Мраз.

Баща ми така и не ме потърси, а за мама си мисля като за Богородица.

И не преставам да се питам дали наистина е била виновна, или е изкупвала чужди грехове в затвора?

Гаврош

Снимка: Pixabay.com