Депресията невинаги е свързана с нещастна любов…
Понякога корените й идват от дълбините на детството, от ония години, в които все още гледаме света през очите на близките си.
София била първото дете в семейството.
За жалост родителите й непрекъснато се карали и когато била на 3, баща й ги напуснал.
Майка й обаче не искала да остане сама. Не можела да живее така, затова се омъжила втори път. Естествено, вторият й съпруг пожелал да му роди дете. Но бебето така и не идвало.
Майка й не се отказвала от опитите да забременее, защото виждала, че ако не се получи, и този мъж ще я напусне.
Най-накрая чудото станало и братът на София се родил, когато тя била вече на 10.
А на следващата година се появила и сестра й. Като най-голяма помагала за отглеждането на двете деца.
И те дори прекарвали повече време с нея, отколкото с майка си.
На плещите на малкото момиче паднала задачата да ги гледа, да ги храни, да пуска пералнята.
А когато тръгнали на училище, в повечето случаи тя тичала по родителски срещи… Майка й – вече омъжена за трети път, била заета да се върти около доста по-младия си съпруг. Той също искал дете от нея…
Така абитуриентката София за трети път станала кака.
И за трети път трябвало да отгледа поредното бебе в семейството.
Тя обичала братята и сестра си, грижела се за тях съвестно и с любов, но искала да има и свой живот – да кандидатства, да стане студентка и най-накрая да започне да мисли и за себе си. Майка й обаче попарила надеждите и мечтите й.
Заявила й, че няма пари да храни студентка, пък и мястото на най-голямата дъщеря било до нея – да й помага за по-малките.
Така София останала вкъщи и изцяло поела грижите за дома и децата.
Наложило се да порасне твърде рано и да се сблъска с проблемите на възрастните.
Когато и последното дете тръгнало на детска градина, тя най-после си намерила работа и часовете, прекарани там, били най-щастливите в живота й.
Защото се срещала с други хора и я ценели затова, че е организирана… Не спори, а изпълнява и задачите, от които останалите й колеги обикновено вдигали ръце и не можели да се справят.
Работата я отвличала от ежедневието вкъщи и най-важното – срещнала я с любовта.
София започнала да мечтае най-после да се откъсне от братята и сестра си и да създаде свой дом, където да се грижи за свои деца. Но… срещнала яростната съпротива на майка си.
Тя й казала, че никъде няма да ходи, че е твърде млада да се омъжва и ще си седи у дома, докато не отгледа и най-малкия си брат. И момичето се подчинило.
Годините се изнизали и за 37-ия си рожден ден София си подарила пътуване до Париж.
Там, в града на любовта, далеч от всичко и всички, тя признала пред себе си, че единствената й мечта е най-после да остане сама.
Вече не искала нито съпруг, нито семейство, нито деца.
Мечтаела единствено за собствен дом, в който да не се грижи за никого, а да прави само това, което на нея й харесва, и да слуша тишината.
Днес София е на 49. Изпълнила е мечтата си и самотата не й тежи.
Напротив – прави я щастлива!
Източник:Л.драма
Снимка: Pixabay.com