Prekrasna.bg
Изведнъж ми причерня
„Обичам ви и двете“ – това ми каза моят приятел и аз го намразих. Признанието му увисна в пространството между нас.
– Обичам ви и двете! – повтори той без свян.
С треперещи пръсти избутах настрани чинията си. Гладът ми се беше изпарил. Явно и Йордан беше загубил апетит след внезапната си изповед. Гледаше ме право в очите, блед като тебешир и с омърлушена физиономия.
– И откога имате връзка? – попитах го тихо, като всъщност едва се сдържах да не избухна. Наистина много големи усилия ми костваше да успея да запазя самообладание, предвид че в гърдите ми клокочеше вулкан.
– Ами, случи се най-неочаквано в работата. Преди два месеца. Тя ми е колежка. Работихме заедно по един проект.
Започнахме да общуваме повече, после да обядваме заедно. Срещаме се от време на време извън офиса, у тях. Обичам я. Но обичам и теб. Не мога повече да живея с лъжи. Затова ти признах. Чувствам се ужасно.
Изведнъж ми причерня. Имах чувството, че светът се завъртя около мен. Съвсем бавно се изправих, олюлявайки се. Трябваше да се овладея, за да не запратя с все сила чинията си в стената или в лицето му. Не бях на себе си. Гласът ми потрепери:
– Най-добре е да не спиш тук тази нощ. Имам нужда да остана сама.
Леглото изглеждаше празно и студено без Йордан, самотата ме задушаваше. Сълзи капеха по завивката като неми свидетели на мъката ми. Как можа да ми причини това? Та аз толкова много го обичах и му вярвах!
Направи признание
Като побъркана заудрях с всичка сила неговата възглавница.
Ала в това време една друга мисъл започна да завладява съзнанието ми. Каква е тази изкусителка Ева? Как изглежда? Колко е висока и дали е блондинка или брюнетка, по-млада ли е от мен? Дори когато потънах в сън от изтощение, пред очите ми продължаваше да се мярка въпросната супержена Ева. Представях си я неустоимо сексапилна и много по-млада, почти хлапе. Виждах я как слага ръката си с идеален маникюр в дланта на Йордан и как апетитните й устни се впиват в неговите, как кокетно кърши тялото си като се движи, как палаво върти огромните си очи…
Стресната се събудих цялата в пот. Една единствена мисъл се зароди в главата ми. Исках да я видя. Да, трябваше да я видя и тогава щях да й дам да се разбере на тази нагла госпожица. Щях да й изкрещя в лицето, че нямам никакви намерения да деля Йордан с нея!
Планът ми добиваше все по-ясни очертания. Обадих се в работата, че съм болна. После звъннах в службата на Йордан и чрез наивната секретарка в неговата фирма се сдобих с адреса на Ева. Не беше никак трудно. А от Фейсбук вече знаех и как изглежда. Привечер подкарах колата си към блока й и паркирах недалеч от входа…
Когато най-сетне я видях на живо, първата ми мисъл беше, че е съвсем обикновена жена. Нищо особено! На снимката изглеждаше по-привлекателна. На живо не беше впечатляваща. Беше облечена в дънки и бяла ризка, с тъмна, късо подстригана коса. Сякаш беше една от приятелките ми! Изглеждаше точно като моите дружки. И не беше на 20, както очаквах, а около 35-годишна. Във Фейсбук не беше отбелязала кога е родена. Нито пък беше пуснала някаква кой знае каква информация за себе си. И снимки нямаше нейни, освен тази на профила й.
Бях леко разочарована.
Очаквах да видя някоя сексбомба. Щеше да ми е по-лесно да се нахвърля върху нея, ако излъчваше вулгарност или агресия. А тя дори беше миловидна. И все пак, въпреки всичко, ядът се надигна като ураган в мен. След като не беше сексбомба, какво толкова привлекателно бе открил в нея моят приятел? Явно не е било само физическото привличане, което правеше тази жена още по-опасна за мен!
Трябваше да говоря с нея, да й поискам обяснение. Обезумях. Бясна изскочих от колата и се отправих към нея. Само че тя не влезе във входа, както си мислех, а продължи покрай блока и го подмина. Тръгнах след нея. Следвайки я, се озовах в Била и като нея се отправих към количките за пазаруване. Докато изваждаше една, минавайки покрай мен, тя ме погледна и ми се усмихна.
Това вече беше прекалено! Не стига, че ми отне мъжа, ами сега ми се и подиграваше! Как смееше!
– Какво си въобразяваш? Нека се изясним – Йордан си е моят мъж. Така че, стой настрана от него! Няма да ти го дам!
Ева пребледня като платно и ме изгледа смаяно:
– Коя сте вие? Какви ги говорите?
Върхът на безсрамието!
Правеше се и на възмутена! – Значи, отричаш, че имаш нещо общо с Йордан, така ли? – не отстъпих аз.
В същия миг лицето на Ева си възвърна цвета.
Задъхана, тя се подпря на количката си.
– О, Господи! Той никога не ми е казвал нито дума за друга жена…
Наистина ли тази жена беше толкова невинна или се преструваше?
Два часа по-късно двете все още седяхме в кафенето срещу Била и разговаряхме. Ева ми беше станала симпатична. В края на краищата споделяхме обща мъка.
– Това е най-лошото нещо, което някога ми се е случвало – призна ми Ева. – Влюбих се в измамник. Но за мен този мъж вече не съществува. Повече не ме интересува! Как можа да ме излъже така! Как можа да излъже и двете ни!
Успях само да кимна с глава. За мен пък цял един свят рухна…
Силвия
Източник:Л.драма
Снимка: Pixabay.com
