Prekrasna.bg
Постъпих изключително глупаво
Откакто красивата Силвия се премести с малката си дъщеричка Ели в апартамента до нас, мъжът ми все беше при нея. Постоянно имаше нещо за поправяне… А аз ревнувах.
Любовта и ревността вървят заедно. Като при розата. Нима има роза без бодли? Любовта ми към Георги беше безкрайна, за съжаление, ревността ми – също. И точно тя щеше да причини смъртоносно нещастие.
Всичко започна, когато в апартамента до нас се нанесе тази красива млада жена с малката си дъщеричка Ели. Съпругът й беше загинал преди година в автомобилна катастрофа.
В тази неделя си мислех, че Георги е в мазето. Тръгнах надолу по стълбите и тогава го видях. Отново! Беше се надвесил, точно пред входа, над колата на Силвия и гледаше нещо в мотора, а тя стоеше до него.
Той се опитваше да се задълбочи в ремонта, но изглежда красотата на Силвия повече го вълнуваше. В главата ми светна сигнална лампичка, спрях се и ги загледах.
Двамата не ме забелязаха. Несъмнено Силвия нарочно беше облякла тесни дънки и вталена ризка с дълбоко деколте. Като се прибрах, застанах зад пердето в кухнята и продължих да ги наблюдавам.
Защо Георги още се бавеше?
Когато най-сетне си дойде, дори не ме погледна. Беше уморен. Остатъкът от неделята премина в мълчание, а вечерта той ми обърна гръб и заспа веднага, след като си легна. Ревността ме разкъсваше!
Станах и излязох навън. Там стоеше колата на Силвия. С отвертка отворих капака на колата. Исках да видя какво толкова Георги ремонтираше. Не че нещо разбирах, а и в тъмнината нищо не се виждаше, но по някакъв начин исках да си отмъстя на Силвия за това, че непрекъснато отвличаше вниманието на съпруга ми от мен. „Ти си луда“, помислих си.
„Ако повредиш нещо в мотора, Георги утре пак с часове ще го ремонтира. Освен това, ако минеше някой, кой знае какво щеше да си помисли.“
Обзе ме страх и се опитах да затворя капака, но не се получаваше, като че ли нещо отвътре го подпираше. Най-накрая с огромно усилие успях да го прикрепя затворен.
Като се прибрах, ужасена от себе си, се върнах в спалнята и най-сетне заспах. Ако знаех какво бях направила тази нощ, със сигурност нямаше така блажено да заспя, а щях да се разкайвам.
На следващия ден се отдадох на домакинска работа.
Следобед къщата светеше от чистота. Когато наближи да се върне Георги от работа, приготвих страхотна вечеря и изведнъж чух кола да спира пред входа ни. Силвия обикновено се прибираше около шест от работа, но любопитството ме накара да погледна през прозореца. Тогава видях, че слиза от такси, а главата на Ели е бинтована.
Ревността ме разкъсваше
Изведнъж ме обзе панически cтрах. Къде беше колата на Силвия и защо детето беше превързано? Нещо по пътя ли се беше случило или бе станал инцидент в детската градина? Вратата до нас се хлопна. Изведнъж осъзнах, че Силвия е просто една вдовица с малко дете, която наистина се нуждае от помощ.
Прииска ми се да разбера какво беше станало, не само от любопитство, но и за да успокоя собствената си съвест.
Позвъних на съседната врата и ми отвори Силвия с измъчено и бледо лице.
– А, ти ли си, Мариана? Влизай! – каза тя, въпреки че не й се искаше много да ме кани.
– Какво се е случило с Ели? В градината ли е пострадала? – запитах аз.
– Току-що я сложих да спи. Благодаря на Господ, че е жива – каза Силвия с глух глас. И се отпусна безпомощна и отпаднала в един от фотьойлите.
– Нелепа случка едва не коства живота и на двете ни. Както си карах, предният капак изведнъж се отвори и аз вече нищо не виждах, натиснах спирачката, но се ударихме в един пътен знак и Ели падна между седалките. Колата е неузнаваемо смачкана, но ние се отървахме – заразказва Силвия.
Ужасих се.
Нечистата ми съвест ми нашепваше, че в това аз имам пръст. Сълзи напълниха очите ми и запитах:
– Ели много ли пострада?
– Има сътресение на мозъка и натъртвания по тялото.
– А ти добре ли си? – продължих да се интересувам аз.
– Имахме огромен късмет. Престани да плачеш, Мариана, размина ни се!
Но сълзите ми неудържимо се стичаха по лицето ми.
– Аз съм виновна – изстрелях аз. – Само като си помисля какво можеше да стане…
– Защо пък по твоя вина? – неразбиращо ме погледна Силвия.
На един дъх й разказах всичко – за това как й завиждах, че имаше всичко, което аз нямах – хубава фигура, страхотно дете, работа.
– Но аз вече нямам мъж – като през мъгла чух да казва Силвия. И после тихичко продължи: – Когато съпругът ми загина, исках да го последвам, но имах отговорност към дъщеря ни.
– Значи не се интересуваш от Георги? – невярващо я запитах.
– Той е прекрасен приятел, но не познавам мъж, който може да замести съпруга ми. Тя замълча продължително и клатейки невярващо глава, каза:
– Не подозирах, че си способна да рискуваш живота и на двете ни.
После тихичко заплака.
Аз се надигнах и може би трябваше да я прегърна и да поискам прошка, но нямах смелост за това. Тръгнах си, а тя не ме погледна.
Чувствах се най-лошият и отмъстителен човек на света. Когато Георги се прибра, по физиономията ми разбра, че нещо ужасно се беше случило. Разказах му за моята отвратителна постъпка. Той ме изслуша и отиде при Силвия, без да ми каже и дума. „Сега наистина го загубих“, помислих си аз. Но след около половин час Георги се върна и каза:
– Не бях прав, като се държах така с теб. Трябваше да ти помогна, когато загуби бебето, но повярвай ми, и на мен ми беше много тежко. Затова се задълбочих в работата си. Нека се опитаме заедно да преодолеем отчуждението си и не искам да си мислиш глупости.
Георги ме прегърна и продължи:
– Виждаш ли колко пагубна може да бъде ревността, а сега горе главата и всичко ще се оправи.
Наистина така стана. Днес със Силвия сме добри приятелки. Съпругът ми ме обича. А двамата сме щастливи родители на 3-годишно момиченце…
К.
Можете да ни пишете на e-mail [email protected] и да споделите с нас историята си
Снимка: Pixabay.com
