Prekrasna.bg
Получихме отговор на това писмо от нашата читателка Мира. Ето какво пише тя:
И аз съм преживяла това с моите родители. Точно на Вашата възраст, на 15 години, се чуствах по много подобен начин като Вас. Най-голямата ми мечта бе да не живея повече с тези хора, които се държаха с мен ужасно, караха ме да се чувствам като едно нищо…
А учех в елитна езикова гимназия, оценките ми бяха добри…
Това, което ме спаси тогаз, бяха приятелите – преглътнах липсата си на увереност и вървях към хората… Ако не го бях направила, сигурно щях да полудея.
Имах не една, а няколко групи приятели, които в различни периоди на юношеството ми направо ме спасиха… Много дължа и на гаджетата си, все свестни момчета, които ми бяха страшна морална подкрепа, караха ме да се чувствам обичана, красива, умна и щастлива… Нито едно от тях не бе одобрено от родителите ми, без дори да си направят труда да ги срещнат, което обяснява и това, че не съм имала кой знае колко дълги връзки…
По-късно разбрах, че отношението на родителите ми е направило така, че подсъзнателно да смятам, че не съм достойна за любов и да не зная как да я приема…
Изнесох се от дома на родителите си на 18-годишна възраст, веднага след завършване на гимназия, сама платих за университетското си образование в чужбина и бачках и учих едновременно като откачена. Баща ми каза, че той нямало да си проваля живота, защото аз съм решила да замина и не ме подкрепи финансово. Майка ми първата година малко помогна, а после заяви, че било време да се погрижи за себе си. В крайна сметка защо съпругът й ще го прави, а тя – не. И така, вече 28 години се справям извън България сам-сама.
Имала съм ужасно тежки моменти, но се осъществих и съм щастлива.
Родителите ми се отказаха от мен
От 11 години не съм в контакт с родителите си, защото си дадох сметка, че каквото и да постигна в живота си, то за тях никога няма да е достатъчно.
Видях се с психолог, който ми помогна да осмисля нещата. Написах им и им изпратих учтиво писмо, в което обясних от какво ме боли и че ако не са съгласни да поработим заедно върху отношенията си, просто ще трябва те да приключат дотук. Баща ми ме нарече „отцеругател“. Няколко месеца по-късно е изгонил баба ми, която ходеше да зимува за три месеца в годината у тях от дома си, защото не му харесвало как го гледа. А тази жена му е отгледала детето и го е хранила и прала в дома си цели 8 години… Някои хора са просто с двойни стандарти и смятат, че на тях им се дължи уважение, но те не го дължат на други… Той се отказа от мен.
Майка ми рече, че родители не се съдят, но благородно реши да ми прости и предложи да плеснем с ръце и да се прегърнем все едно че писмото не го е имало… Отговорих, че без целенасочено желание за промяна аз с тях отношения не желая да имам… И така… дотук.
Разбрах как в България са говорили за мен наляво и надясно все едно, че още си контактуваме, та даже и са разправяли, че и след пенсия продължавали да работят, за да ми помагат, което, разбира се, са абсолютни лъжи.
Ако имам някакъв съвет, базиран на своя опит, той е да се съсредоточите върху това да намерите себе си – собствените си интереси, това, което искате да правите в живота си по-късно. И разберете, че родителите Ви никога няма да ви одобрят, каквото и да правите! Просто се заемете с това, което на ВАС ви харесва, без да се притеснявате за мнението им.
Опитайте да си изградите приятелска среда – имате нужда от нея.
При липса на стабилно семейство, приятелите са жизненонеобходими. Огледайте се в тяхните любящи очи и най-вече, научете се да обичате себе си, да сте мила към себе си. За да оцелеете в една такава ситуация, трябва да се научите да не ви пука за това кой какво мисли за Вас! Това е нещо, което така или иначе ще ви служи в живота.
Ако имате възможност, говорете с психолог, но намерете добър писхолог, защото в тази област има и много учили-недоучили шарлатани. Това много ще ви помогне.
И направете така, че да си организирате живота по начин, който възможно най-бързо да ви позволи да се еманципирате от токсичните родители. Прочетете в интернет какво пише за токсичните родители и перверзен нарцисизъм. Това ще ви помогне да разберете повечко за ситуацията, в която сте. На 15 нищо не можете да направите, но след 3 години ще сте пълнолетна и готова за нов старт в живота. Изкарайте тези 3 години в подготовка за бъдещето. Овладейте добре чужд език, запишете се на курсове по компютърна грамотност и овладейте различни компютърни програми… Помислете си какво ви се прави, информирайте се какво имате нужда да владеете, за да си постигнете целите и се подгответе.
Много работа ви чака, но ако я правите вдъхновено и с кеф, че вървите в мечтана посока, тя няма да ви е тежка. Уверявам ви, има светлина и усмивки и радост извън стените на това мъчилище и че ще излезете от него. Използвайте времето си там пълноценно. Знам, че не е лесно, но не им обръщайте внимание. Не го заслужават.
Съсредоточете се върху себе си и използвайте това, че имате покрив над главата си и храна, за да се съсредоточите да си подготвите бъдещето. Три години може да изглеждат като вечност, но ще минат бързо. Успех!
Снимка: Pixabay.com
