Плачеща върба – какво трябва да знаем за отглеждането й?
Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 вида, които достигат размер на дърво.
Те са бързорастящи, но не дълговечни.
Внимание заслужава златистожълтата плачеща върба (Salix babylonica).
С чадърестата си, гъвкаво приведена, почти докосвайки земята корона, тя може да бъде чудесен акцент за по-големи градини, пише в. „Уикенд“.
Обича влажните и дълбоки почви и е много светлолюбива.
Освен това предпочита по-умерен и мек климат.
Върху блестящите голи клони последователно са наредени тесните дълги листа, които на връхната страна са тъмнозелени, а на обратната сиво-зелени и назъбени по края.
Семената са дребни, тъмнозелени до кафяви.
Макар че са снабдени с мъхести власинки и много лесно се пренасят от вятъра и птиците, те за няколко дни загубват своята кълняемост.
За предпочитане е вегетативното размножаване със зрели резници.
То се прави в края на зимата или в много ранна пролет.
Нарязаните резници с дължина 18-20 см се навързват в снопчета и покриват с пясък, заровени в почвата.
Друг начин е да ги натопите в бурканче.
Пусне ли корени, засадете я в саксия, а когато укрепне, я пренесете навън.
Снимка: Pixabay.com