Home / Споделено / Живеем празен живот: Нямам надежда, истински дом и близки!

Живеем празен живот: Нямам надежда, истински дом и близки!

Животът се изниза неусетно. Така и не разбрах кога станах на 59 г.

Изгледах три деца, изучих ги, направих ги добри и борбени личности. Ако не беше църквата, сама не знам дали щях да съм жива.

Имала съм да патя.

Нося си кръста от друг живот, в който явно много съм съгрешила. Децата ми избягаха в други градове, а едната ми дъщеря дори избяга и по-далече – отиде в Англия. Искаха да отидат по-далеч от баща си.

Разбирам ги, но сърцето ми страда и ги мисли всеки ден.

Понякога имам чувството, че всичко е нереално. Живея с мъжа ми в един апартамент, всеки в неговата си стая, не си говорим от години.

Не сме разведени с разведените, не сме и семейство със семейните. Нямам право на щастие. Не и в този живот.

Не мога дори да си сготвя, не ползвам хладилника и кухнята.

Той се опита да ме отрови, въпреки че никой не вярва. Сложи ми нещо в яденето и почти не се отрових. За мой късмет живея до Окръжна болница и веднага реагирах, след като започнах да повръщам.

празен живот

Живеем празен живот

Още тогава трябваше да се разведа, но не би. Цял живот съм била хулена, мразена, бита и обиждана от мъж, който мисли, че винаги е прав.

Подари златните ми бижута на любовницата си, а инсценира, че са ги откраднали.

Даваше си парите по нея и децата й, а забравяше за своите.

Аз съм учителка и заплата ми винаги е била малка. Преподавах на умствено изостанали деца.

Живеехме бедно, но в центъра на Варна.

Около нас все богаташи – с коли, с възможности, а ние винаги с неплатени сметки.

Заради този апартамент съм тук, няма да му го оставя.

Дебнем се като хищници кой кого ще надживее.

Не можем да посрещнем децата си като хората, да се порадваме на внуците си.

Живеем празен живот, без радости, без топлинка.

Дъщеря ми е преподавателка в Англия, изпраща ми пари и с тях преживявам.

Купи ми компютър, за да се виждаме по Skype.

Пусто ми е.

Нямам надежда, нямам истински дом, нямам близки.

Сама съм.

По-сама не мога да бъда и това ми тежи.

Всеки се прибира при някого, а аз съм безмълвна.

Цяло чудо е, че не съм забравила да говоря.

Чета, чета с дни наред.

Ходя на църква всеки ден и се моля.

За децата, за душата ми и за него – да му прости Бог глупостта.

Велика

Снимка: Pixabay.com

3 comments

  1. Радвайте се на децата си,колкото и далеч да са те! Не винаги щастието е за двамата! Успехите и добрият живот на децата ви е достатъчен за да сте щастлива! <3

  2. Заслужава ли си заради един апартамент, пък бил и той в центъра на Варна, да живеете такъв живот? Сама казвате дори няма с кой да поговорите – отново питам заслужава ли си?

  3. Sas salzi na ochite ti pisha tova kato na maika ot dashterja.Dalgo chaka maichice oshte si mlada i nezavisimo ot belezite na jivota vdigni glava maichice i prodalji na tatak seki si plashta za grehovete a tvoite trjabva na momenta da svarshat.Vzemi si damskata chanta i se mahni ot toja zvjar to shte doide i negovia red.Gospod e goljam i nikoga njma da te ostavi bez hljab .Vzemi si kvartira i se ravedi i prodalji da jiveesh che vnuci chakat baba shtastliva da vidjat.
    S dobri pojelania ot men.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*