С две-три мои приятелки често се занимаваме с благотворителност – било за изоставените деца, било в някой старчески дом или в приюта за бездомни животни.
Не че имаме пари, пенсионерки сме и не разполагаме с кой знае какви средства.
Обаче когато зарадваш някого, и ти се чувстваш щастлив.
Сигурна съм, че сте го изпитали и вие. Пък и това е най-добрият начин да изкупиш с добро стари грехове.
Защото ние, хората, сме грешници, независимо дали си го признаваме, или не.
На Нова година решихме да направим сладкиши и да зарадваме старите хора в дома в Шумен.
Имам голяма внучка, която се включи в нашата инициатива, облече се като Дядо Мраз и дойде с нас.
Оказа се, че не сме единствените.
Имаше още един мъж, облечен като белобрадия старец.
А малко момче свиреше с акордеон на старците и радваше душите им.
През цялото време си мислех, че за някои от тези изоставени от близките си хора това може би е последната Нова година.
Едва ли някога ще забравя радостта в очите на тези баби и дядовци.
Гледах как пляскат с набръчканите си отрудени ръце и ми се искаше да прегърна и целуна всеки от тях.
Не само ние им дадохме подаръци, и от тях получихме по нещичко.
Една от жените в дома ми подари чифт терлици, които сама беше изплела.
Имаше шалчета и чорапи за приятелките ми.
Толкова се развълнувах, че очите ми се изпълниха със сълзи.
Такава искрена благодарност можеш да получиш само от дете или стар човек.
Ана
Снимка: Pixabay.com