Очите й се напълниха със сълзи: Искам да си намеря работа, но нямам какво да предложа

Румяна е една от многото българки, подложени на безумен стрес през половината от живота си…

В края на годината тя ще навърши 50 и заедно с този юбилей ще празнува сребърна сватба.

Големият й син си има приятелка и нищо чудно набързо да я направят баба.

Малкият ще бъде в последния клас на гимназията и все така упорито настоява да следва в чужбина.

Борислав – мъжът й, със зъби и нокти държи руля на своя малък бизнес.

Е, ще кажете, нищо кой знае колко различие – като в доста български семейства, като повечето двойки, оцелели след дълъг брак, като мъж и жена, отгледали и възпитали двама сина.

Но, както казва Румяна, на нея някак не й е писано да бъде спокойна.

В редките мигове, когато й се струва, че всичко е наред, нещо отнякъде я цапардосва – или болест, или несподелена момчешка любов, или икономическа криза.

Вместо осмомартенски подарък тя получи… прекратяване на трудовия договор.

Нищо лично, както се казва, просто фирмата, в която работи повече от 10 години, фалира.

Заедно с колежките си се регистрира на борсата, защото шефовете й са били абсолютно коректни и всичките й осигуровки са стриктно платени.

Дотук добре.

Тя обаче никога не е бездействала и не се е примирявала.

Затова започнала да рови по сайтовете, да изпраща CV-та, да върти телефони и да търси работа.

И все да удря на камък.

Веднъж пречка била възрастта й, друг път – нивото на нейния английски, трети път – неумението й да работи с определени компютърни програми…

Последния път, когато се срещнахме, беше на ръба на отчаянието.

Не защото хладилникът им бил празен, нямала с какво да почерпи гаджето на големия син или как да обясни на малкия, че образованието в чужбина е скъпа екстра.

Румяна беше тъжна и страшно разочарована от себе си.

Беше направила ужасно откритие – много иска да си намери работа, но… няма какво да предложи и какво да даде.

Беше потънала в жестоки самообвинения – че улисана да е добра майка, не се постарала да научи нищо ново…

Да направи за себе си повече, да се усъвършенства…

Да се посвети на нещо, което ще е нейно лично, а не семейно постижение.

Цитира фраза от свой любим филм: „Какво мога да предложа ли? Чудесно режа на ситно… всичко.“

Гласът й притрепери, очите й се напълниха със сълзи.

Не знаех как да я успокоя и как да оборя присъдата, която сама си беше издала: “Само с искане не става.“

Като не намерих други думи за кураж, обърнах на майтап: „Измисли си ново начало.

Явно в твоя живот през 25 години нещо се преобръща. Направи от дефекта безработна ефект… полезна.”

Вярвам, че Румяна ще направи нещо подобно, защото се усмихна малко тъжно, но и малко обнадеждено.

Снимка: Pixabay.com