Prekrasna.bg
Имам тежък живот! Нима не заслужавам щастие?
Бях на 18 години, когато един познат, на годините на баща ми, ме примами у дома си и ми унищожи цялото бъдеще. На мен ми излезе име на пропаднало момиче, а родителите ми тръгнаха да го съдят. Нищо не доказаха – той отричаше, а и имаше връзки и познанства, благодарение на които се спаси от присъда и затвор.
Когато разбрах, че съм бременна, родителите ми искаха отново да подновят делото, вече за бащинство, ала аз не им позволих.
Не исках този човек да има нищо общо с детето ми, а и беше ясно, че от него не може да се очаква каквото и да е. Беше си един боклук и това е.
За да ме спасят от хорските приказки, нашите ме пратиха да родя при техни близки, на другия край на България. Родих син, до третата му година го гледах сам-сама, а после се върнах в своя роден град и казах, че съм се омъжила и развела.
Междувременно обаче баща ми беше починал, брат ми беше вкарал майка ми в старчески дом и беше завзел къщата. Каза ми най-нагло в очите, че нищо няма да ми даде, защото жена като мене, дето непрекъснато й шарят очите, трябва сама да се оправя в живота.
С други думи – намекна ми, че бъдещето ми е в… проституцията, иначе ще умра от глад. Аз обаче бях на друго мнение, а и с това дете на ръце трябваше да търся някакъв изход.
Хванах се да чистя по чужди къщи, да помагам по време на сватби, да мия чинии в големите ресторанти.
Не съм щастлива
Едва свързвах двата края.
Тогава една моя позната ме посъветва да ида в чужбина, където за същия труд се изкарват много повече пари. Навих се, блазнеше ме и мисълта да започна нов живот, сред хора, които не знаят нищо за мене. Чрез една фирма заминах за Италия.
Намерих си работа в един семеен хотел, в който живееха и собствениците. Бяха хитреци и започнаха покрай детето да ме изнудват да работя повече, за по-малко пари. Само аз си знам как съм живяла години наред почти без сън и почивка.
Господарката ме дебнеше да не би да остана пет минути без работа и през цялото време ми натякваше, че гледат и детето ми покрай мен. Че понякога, когато той е болен, се налага да отскачам по няколко пъти на ден до стаята си, където той лежи и има нужда от лекарства, храна и грижи.
Синът ми порасна и започна да ми помага, така те си намериха втори, вече безплатен работник.
Заради него, заради Деян, реших да се измъкна от тази работа и тези хора. Веднъж на няколко месеца измолвах да ме пуснат да отида до близкия град, където имаше едно кафене, в което се събираха българи.
Там се запознах с Росен. Каза, че е на гости при някакъв братовчед и си търсел работа, но не намирал нищо подходящо.
Даваше го много ларж – черпеше ме, водеше ме насам-натам с колата си, разправяше ми, че такива жени като мене вече няма – работливи, почтени, добри. Влюбих се в него и как няма – в тези свободни часове бях като затворничка, пусната в отпуск. Първия път, като правихме любов, плаках, защото отдавна не ме беше докосвал мъж и… изригнах още докато ме галеше.
Започнахме с Росен да кроим планове да заживеем заедно.
Казах му, че имам малко спестени пари – пазех ги за сина си, защото всяка есен го пращах в училище с пансион, където се грижеха за него, а и получаваше добро образование.
Росен ме нави да му дам тези пари, за да се захване с бизнес, от който чакаше бърза печалба. Рисуваше ми прекрасни картини – как ще си наемем къщичка на брега на морето, аз ще напусна работодателите си и ще бъдем щастливи. Взе ми спестяванията и повече не го видях.
Не ми е до тях, пари се изкарват, но това ме срина психически. Защо все на мене се случва? Не съм ли заслужила в този живот поне малко радост?
Катя
Историята е публикувана във в. „Лична дрaма“
Снимка: Pixabay.com
Пишете ни на e-mail [email protected]
