Здравейте, прекрасни хора! Пиша Ви, за да Ви попитам аз ли нещо не съм наред, или хората масово са станали неблагодарни?
Името ми е Василка и съм на 72 години.
Живея в един от големите квартали на София и пред входа, в който живея, има малка градинка.
От години се опитвам да направя мястото, където живеем, по-красиво, по-цветно, но някои от живущите, меко казано, ме изумяват.
Една от съседките скоро ми сподели как в блока са ми викали “лудата цветарка”, “селянката с градината” и т.н., защото отглеждам цветя.
Преди да се заема аз с тази задача, въпросната градинка беше едно малко сметище. Всеки си изхвърляше боклука, имаше фасове, кучешки изпражнения и какво ли още не.
Дори един от съседите си беше оставил там неработещата пералня. Е, както и да е.
Костваше ми време, енергия и лични средства, за да разчистя въпросното място.
Така, година след година, градината започна да прилича на нещо. Всяка пролет цъфтят кокичета, нарциси, теменужки… После е ред на розите. Почти няма
месец, в който да няма нещо зеленичко, което да радва окото.
Поводът да ви напиша това писмо е, че онзи ден съседът от горния етаж с насмешка ми вика: “Еййй, как е цветарката? Ще има ли пак китки напролет?”. Каза го с такава ирония, че се почувствах ужасно.
Аз не искам да ми благодарят или да ми дадат медал за това, което върша с радост, но поне могат да си спестят приказките. Понякога нарочно пускат кучетата в градинката и не чистят след тях.
Ако им направя забележка – голям проблем. Така веднъж ми изкорениха голяма част от растенията… Ей така, на инат, защото съм попитала защо не чистят след любимеца си.
А мен градината ме зарежда! Всяко стръкче ми е любимо! Не преча на никого, искам красота около себе си…
Чудя се аз ли нещо не правя нещата така, както трябва, или просто хората не искат да им е хубаво?
Василка
Снимка: Pixabay.com