Home / Споделено / На никоя от вас не пожелавам такъв съпруг!

На никоя от вас не пожелавам такъв съпруг!

Хората с опит твърдят, че още на първа среща може да се разбере що за човек е мъжът, в когото сме се влюбили до полуда.

Винаги има някакви знаци – думи, жестове, поведение и отношение към жената, които подсказват. Стига да имаме очи да ги видим и най-вече сърце, за да ги усетим. При Мирослава за съжаление това не се случи. Тя разказва пред Н. Митрова от в. „Лична драма“ своята история с тъжен край.

Като всяко момиче, и аз мечтаех да се видя в бяла булчинска рокля, представях си пищна сватба с много гости, цветя, усмивки, подаръци… Може би затова, когато Стоян ми направи предложение за брак, полетях толкова високо, че забравих как се стъпва по земята. Точко това ми изигра много лоша шега.

– Защо?

Защото той искаше брак на всяка цена, сватбата не го интересуваше. Не обръщах внимание  на дребни подмятания и въпроси от рода: За какво ни е сега тази сватба, само да харчим пари?

Защо трябва да живеем на квартира, при положение че неговите родители имат обзаведена двуетажна къща? И има ли смисъл той да си купува нов костюм, след като този от абитуриентския бал му става?

Аз обаче приемах думите му като шега и още вечерта, като се видяхме след работа у тях и щастлива от предложението му за брак, започнах да мечтая, ама вече конкретно.

– За пищната сватба…

Да. Обсъдихме датата и мястото. Представих си голям ресторант, наоколо със зелена трева, басейн с мини бар, малки шаферки с бели рокли и венци… За мен не толкова вричането в любов вече важно – не че не го обичах – а мястото и денят.

А Стоян ме попари с думите: „Все едно къде ще е, мила, ако ще и само със свидетели да подпишем в „При бай Минчо“, ако ще да сме без халки и официални тоалети.. Важното е да се оженим по-бързо. Направо онемях, защото „При бай Минчо“ е кварталното свърталище на пияници. Тръшнах се на спалнята и ревнах като малко дете, което току-що е охлузило колената си. Тогава Стоян легна до мен. И сватбената еуфория отново ме завладя. Нямах търпение да започна обиколките по бутици и молове.

Не обикаляхте ли заедно?

Не, той все беше зает и обикновено се съгласяваше с избора ми. Сватбата в крайна сметка мина и замина и много бързо всичко излезе наяве.

Стоян се оказа старомоден мъж, изтъкан от комплекси, при това адски стиснат. Бързал е да се оженим, за да не е по-различен от приятелите си. И да се хвали насам-натам, че и той има красива жена. Само че когато искаш жена ти да е перфектна, трябва да се грижиш за нея. А той се остави по течението, бързо стана безразличен към мен и към дома ни. Влизаше в хола с мръсните обувки, ядеше супата директно с черпака, със седмици не се бръснеше… Мързеше го за себе си да се грижи, камо ли за мен.

пожелавам

Разделихме се

Защо според теб някои мъже след брака се променят? Защо се отпускат и занемаряват?

Защото любовта е сляпа. И когато се влюбим, не обръщаме внимание на нищо друго, освен на креватните игри. След време всъщност осъзнах, че само те са ни свързвали…

Има ли пълно щастие?

Има пълно щастие – когато двамата искат едно и също и когато наистина се обичат. Връщам се назад във времето и разбирам, че съдбата ми е давала много знаци, че не сме един за друг, но аз не съм ги разчела.

Първо – предложението му за „При бай Минчо“.

Второ – като забременях, исках заедно да изберем име на детето, а той най-пренебрежително смотолеви, че му е все едно как ще се казва. Добре, че този път съдбата с право се намеси и направих спонтанен аборт, та да не обричам и детето си на нещастие.

Трето – веднъж, като го попитах не му ли пука за мен, тъй като аз вече не съм щастлива с него, той само вдигна рамене и каза: „Голяма работа, важното е, че сме женени!“. Това беше най-голямата обида за мен! Слава Богу, че бракът ми не продължи дълго и не ми отне най-хубавите години от младостта

Къде според теб е пристанището на Стоян?

В брака на всяка цена. Той му дава сигурност. А не се замисля, че жената има много по-голяма нужда от сигурност, и то в лицето на мъжа си. Сега, предполагам, търси следващата, която да върже с подпис в гражданското.

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*