Home / Споделено / На 40 години нямам нито семейство, нито деца! Пропилях живота си с женени мъже!

На 40 години нямам нито семейство, нито деца! Пропилях живота си с женени мъже!

Осъзнах каква огромна грешка съм допуснала

Пиша ви, за да ми олекне. Искам да кажа няколко думички и на онези наивни създания, които обичат женен мъж.

Когато бях млада, бях наистина красива – висока, стройна, с хубаво лице. Можех да се омъжа за почти всеки, когото поискам, но аз избрах да бъда с мъж, по-голям от мен с 15 години. Разбира се, женен.

С Михаил приказката ни продължи 5 години. Сценарият бе банален – през цялото време ми обещаваше, че ще се раздели с жена си, че вече не я обича. Уверяваше ме, че аз съм Единствената, до която иска да се събужда всяка сутрин. Търпях, плаках, чаках…

Накрая, една сутрин ми каза, че вече не може така и че иска да се разделим. Не можех да повярвам на ушите си!

Започна да ми обяснява как аз заслужавам нещо по-добро, как той не е за мен.

Молех го да сме заедно, но уви – беше решил окончателно да скъса с мен.

Трябваха ми две години, за да се възстановя, да излекувам разбитото си на хиляди парченца сърце.

През цялото време около мен се навърташе човек на моите години, ухажваше ме и не крия, че ми беше приятно. Реших да му дам шанс.

женени

Плача с парещи сълзи…

С Румен заживяхме заедно четвъртия месец след като станахме гаджета. Аз, глупачката, си мислех, че той е Човекът и че ще ми предложи брак.

Вече исках семейство и дете, а той ми обясняваше, че все още ни е рано и че иска да се наживеем. Приказката продължи точно 3 години.

Един ден се прибрах по-рано от работа и го заварих в НАШАТА спалня с друга жена. Тръшнах вратата и избягах! А той дори не си направи труда да ми се обади.

На следващия ден отидох в жилището, събрах си багажа и се махнах.

Повече никога не се видяхме!

Месеци след тази случка се преместих да живея в друг град.

Там срещнах младо момче, което обаче имаше семейство.

Усещах, че между двама ни прехвърчат искри и след няколко изпити заедно кафета решихме да се отдадем един на друг.

Още в началото той ми каза, че няма намерение да напуска семейството си. Обичаше и мен, показваше ми го всячески, а това ми бе достатъчно.

Шамарът дойде след 2 години и 6 месеца щастие.

Един ден просто ми съобщи, че заминава за Канада заедно със семейството си.

Плаках, горчиво плаках, но накрая приех съдбата си.

Днес съм на 40 години. Нямам семейство, нямам и деца.

Пропилях младостта си с женени мъже, които все обещаваха щастливо бъдеще и накрая все аз страдах.

Чудя се с какво съм заслужила подобна съдба и как не можах да си намеря свестен и свободен мъж, който да обича само мен.

Искам да се обърна към онези наивни и млади момичета, които обичат женени мъже: Недейте, мили създания!

Не си съсипвайте най-хубавите години с неподходящи!

Уважавайте себе си и бягайте далеч от празни обещания!

Една наивна и наранена душа

Мили читатели, пишете ни на info@prekrasna.bg

Ние ще публикуваме историята ви!

Снимка: Pixabay.com

loading...

2 comments

  1. 6tastieto,nee destinaciq ,do koqto se stiga.6tastieto e patq ,po koito varvi6.vazmojnosta da izpitva6 bolka ,radost,lubov,kopnej,tarpenie,o4akvane,da pla4e6 ,da se radva6,da strada6,da obi4a6…,da jivee6 ,a ne da tlee6.spored cennostite si i priyretite si,vseki sam izbira patq po koito da varvi.

  2. Все още можеш да промениш живота си, не си чак толкова възрастна. А може би и все още си хубава, красивото си е красиво на всяка възраст. Майка ми е на 59 години и все още е хубава, макар че е обикновена жена и не се поддържа с някаква кой знае каква козметика. А съдбата ти е изцяло в твоите ръце. Да, по принцип е прието, че съдбата на човек е написана и то това пак е вярно. Но има едно Но… Има една подробност, която и аз започнах да осмислям късно. Съдбата на човек всъщност е написана от самата му душа, преди да се роди в тяло. Следователно, ако на душата/човека му харесва плана, продължава да си живее според написаното. Но ако поиска може да го промени. Но първо, неизбежно си задава въпроса защо душата му си е избрала именно такъв живот. Това твоето ми прилича на кармични уроци, които си избрала да научиш преди да се родиш на този свят. Е, възможно е да има и странични намеси като магия или родово проклятие, но тези неща също не са непоправими и могат да се развалят, стига да потърсиш добър специалист. Но преди да търсиш когото и да било, остани сама със себе си и се запитай защо си избрала да се самоизмъчваш така. 5 години, 3 години, 2 години. Това е ценно време не е игра. Това е животът ти. Значи, аз поне научих нещо много ценно, може би и то си го разбрала вече- мъжете и въобще хората и ситуациите във вида, в който са започнали, не се променят. Тоест, чакала си от умрял писмо. Трябвало е да усетиш още през първите не месеци, а дори седмици и дни на къде отиват нещата и да си тръгнеш. Аз ги усещам за часове, но пък моите уроци са други- заради тази си способност да надушвам неподходящите мъже и въобще цялото развитие на връзката още в зародиш, през повечето време съм била сама. Даже когато съм имала връзки, е било с пълното съзнание, че този човек всъщност е временно в живота ми, не е моята истинска половинка, с която ще прекарам живота си. Само веднъж един успя да ме излъже за 9 месеца и то само защото бях много отчаяна и не слушах сигналите, които ми подсказваха, че той не е за мен. Все още не съм срещнала истинския, но мисля, че най-късно до една година ще го срещна, такова е вътрешното ми усещане. Трябва да се научиш да следваш вътрешния си глас. Та, през последната година осъзнах нещо много важно- като се обърнах назад разбрах, че всички ситуации, в които съм изпадала, съм си ги предизвикала самата аз. Аз съм ги искала така, дори и най-лошите, защото съм си мислела, че така трябва и може би наистина е така. Подсъзнателно, едва ли не, нещо ми е казвало, че ако не си платя сега, никога няма да бъда щастлива и за всяко хубаво нещо ще треперя, че може да се развали. Затова съм предизвиквала всички каши в живота си, за да си „платя“ евентуалното бъдещо щастие. Но не съм го осъзнавала, че така правя, разбрах го по-късно. Така че, задай си въпроса:“Не се ли намъчих достатъчно? Да, време ми е вече за принца, за истинския“. И без никаква капка съмнение се настрой на вълната, че всеки момент ще го срещнеш. Ако случайно пак попаднеш на идиот (и го усетиш, че те разиграва!), не му давай толкова време, не си струва, след опита, който имаш, ти ще го усетиш още на първата ви среща, най-късно до седмица ще знаеш не всичко, но то ти стига малко да знаеш и сърцето ти да се свие отрицателно, с неприятно чувство. Ето, на тези неща трябва да обръщаш внимание. Ако ти се случи няколко пъти за кратко време пак да попадаш на неподходящи, значи още не си се излекувала от страха си, че това ще се случи. Така че най-добре, преди да започнеш още утре отново да се хвърляш от мъж на мъж, си дай малко почивка. Повярвай ми, за никъде не бързаш. Остани сама със себе си колкото е необходимо, може би 3-4 месеца, или повече. През това време може и да потърсиш някоя гледачка, или най-добре психолог. Той ще надникне там, където ти не можеш, ако ти е трудно, но първо опитай сама. Поговори със себе си, изясни си някои неща. И не спирай да се молиш, помоли Бог да ти покаже най-верния път в живота. Нищо не е изгубено, най-хубавите ти години тепърва започват:) И запомни- ти можеш да имаш всичко, което пожелаеш, животът ти може да се преобърне за кратко време- да, можеш да имаш мъж, може да родиш и деца, не си престаряла. Препоръчвам ти книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“. Там най-точно са описани нещата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*