Моето обяснение: Защо избрах да празнувам Свети Валентин?

Привет на всички празнуващи и непразнуващи!

След като днес изчетох какви ли не коментари за Свети Валентин във Фейсбук, реших да ви пиша и да споделя какво мисля аз за този празник.

Първо да кажа, че аз от години празнувам Свети Валентин. Но не го правя, за да „следвам“ тълпата, а защото искам.

Някои питат: „Само на 14 февруари ли се сещате, че обичате половинката си?“.

Що за въпрос?! Разбира се, че не!

Но моля ви, кажете ми, колко от вас всеки ден излизат по ресторанти, правят романтични изненади един на друг?! Съмнявам се да има такива двойки.

Живеем в забързан свят, в който понякога нямаме време за себе си, камо ли за човека до нас.

Не защото не искаме, а защото не можем. Предполагам, че сами ще се сетите какви са причините.

Та… хубаво е човек да празнува, да има дни, в които да направи нещо мило за този, когото обича.

Естествено, всеки би искал постоянно да плува в море от рози, а не от време на време, но това е почти невъзможно.

Свети Валентин бил католически празник… И какво от това?

Нали хората са щастливи?

Нали се усмихват? Нали денят е мъничко по-цветен от останалите?

Не смятам, че нещо е грешно, щом доставя радост на хората и ги кара да засияят от щастие. За мен това е най-важното.

Предпочитам да виждам по улиците хора, които се усмихват с очите си, а не омърлушени мъже и жени, които непрекъснато са недоволни от нещо или някого.

Да, разбира се, че всеки ден е любов. Никой не го отрича.

Но оставете тези, които празнуват, да си празнуват!

Вместо да пишете по форумите колко ужасен е този празник, усмихнете се на човека до себе си, прегърнете го и му кажете колко много го обичате.

Защото само красивите моменти в този живот имат значение!

Бъдете щастливи!

Сиси

Снимка: Pixabay.com