Кучето ме върна към живота след раздялата

С Иван бях щастлива

С мъжа ми Иван се оженихме по любов напук на всички, които се опитаха да ни попречат. Единствените, които ни подкрепиха, бяха приятелите ни.

Те ни приютиха, защото нито моите, нито неговите родители искаха да ни приберат вкъщи, а пари за квартира тогава нямахме – бяхме още студенти.

Живеехме по месец ту при едни, ту при други, докато си намерим работа и започнем да изкарваме някакви пари.

С първите заплати наехме един таван.

И въпреки че покривът течеше и през зимата вътре навяваше сняг, за нас това беше истински дворец. Обичахме се и повече нищо не ни трябваше.

Постепенно стъпихме на крака, дипломирахме се, намерихме си истинска работа и малко по малко всичко си дойде на мястото. Купихме просторно жилище, кола, отгледахме дъщеря си. Тя беше упорита също като нас и още в 8-и клас я пратихме да учи в чужбина. Там е и до днес и се справя прекрасно.

Бях щастлива с Иван! Щом той беше до мен, знаех, че имам всичко. Затова когато ми каза, че ме напуска заради друга, реших, че е някаква шега, че иска да изпита любовта ми.

Той обаче не се шегуваше. Събра си багажа и си тръгна. В момента, в който прекрачи прага и затвори вратата след себе си, сърцето ми сякаш спря да бие. Сълзите ми потекоха и изпитах такава болка, че помислих, че умирам. На другия ден не отидох на работа, обадих се, че съм болна и няма да ходя една седмица. Дори не можах да стана от леглото.

Галех чаршафа от страната на Иван, прегръщах възглавницата, която още носеше аромата от афтършейва му, и се задушавах от мъка. От вцепенението ме извади кучето ни Рекс. Напомни ми, че трябва да го изведа. За пръв път в живота си си позволих да се покажа навън по анцуг, несресана и с немити очи.

Когато се върнахме, отново легнах в леглото. Нямах сили да ида в нито една от стаите, защото всяка вещ беше свързана с Иван. След раздялата не можех да се храня, само лежах и плачех.

Кучето ми Рекс обаче също престана да яде!

Сипвах му, а той просто лягаше на пода и ме гледаше с големите си очи. Дори отказа да излиза. Притесних се за него, но той упорито отказваше да се храни и дори да пие вода. Тогава изведнъж разбрах, че той ме подканя да продължа живота си.

Бях сигурна, че е така, защото дори ми донесе хавлията за баня, сякаш ми казваше – хайде, изкъпи се, какво се мотаеш! Когато си направих закуска, и той пристъпи към своята паничка и чак тогава изяде храната си. Безмълвният ми приятел ми даваше урок!

Постепенно дойдох на себе си след раздялата и малко по малко се върнах в обичайния ритъм. Вечер обаче не можех да заспя. Тогава Рекс идваше и лягаше до леглото ми на пода. Погалвах го и едва след това сънят ме надвиваше. Така с помощта на кучето си дадох сметка, че всяко нещо си има начало и край, и макар и трудно продължих напред. Живеех обаче като робот – вършех обичайните неща, натоварвах се с колкото може повече работа, за да не мисля за Иван и това, което ми причини.

Един ден, докато с кучето бяхме на разходка в парка, той хукна нанякъде и аз изпуснах повода му. Никога преди не го беше правил. Изтичах след него и го намерих при един мъж – горе-долу на моята възраст, който също имаше куче, но друга порода. Рекс беше седнал в краката на непознатия, а той го галеше и му говореше нещо.

Задъхана, се спрях при тях и мъжът се усмихна.

Каза, че и друг път е виждал Рекс по време на разходка, но не знаел колко симпатична стопанка има. Така се запознах със Светльо. По-скоро Рекс ни запозна. Виждахме се, когато разхождахме кучетата. Понякога пиехме кафе, докато те тичаха и играеха на поляната, и малко по малко се опознахме.

После кафетата заменихме с вино, а след време започнахме да се виждаме или у нас, или у тях. Постепенно се освободих от мисълта за Иван. А една събота просто изхвърлих всичко негово, което не беше взел от дома ни, и изведнъж започнах да дишам по-леко след раздялата.

Сега съм със Светльо. Още не живеем заедно, просто не искаме да избързваме. Благодарна съм на Рекс за това, което направи за мен, и ми показа, че има и друг живот – без Иван.

Нина

Можете да споделите с читателите историята си на [email protected]

Снимка: Pixabay.com