Home / Семейство / Когато любовта е истинска…

Когато любовта е истинска…

Ожениха се като студенти, а двигател на всичко беше Лила. Може би имаха право тези, които я подозираха в тънка сметка – девойче от провинцията, което искаше да се устрои в София, Методи беше хубаво момче, което рисуваше и превеждаше поезия, тоест стоеше над битовизмите. Според мен двамата се обичаха по свой си начин, допълваха се и също като тях мисля, че заедно можеха даобичам те постигнат повече, отколкото всеки сам. По всичко личеше, че Лила ще дърпа семейната каруца и ще приземява Методи.

Никой от двамата обаче не беше предвидил две неща, които тотално окапаха брака им. Първото беше банално – съжителство с властна свекърва, майка на единствен син – талантлив, романтичен и отдалечен от меркантилните провинциални страсти. Второто беше болезнено – Лила не успя да забременее 10 години. Дали от стрес, или от огромното желание за дете, то просто не идваше. Понякога, когато сваляше маската на силна жена, тя проплакваше, че ако не иска толкова много да стане майка, отдавна да беше пратила Методи да спи другаде. Ако беше в настроение да понесе солен майтап, й подхвърляхме, че като не става с Методи, може да стане с някой друг, да го избере и да опита. Тя се смееше на приказките ни, но не изневеряваше.

Нервите и чувствата й издържаха има-няма 10 години. След грозен скандал със свекърва си, която я беше настъпила по двата болезнени мазола – произхода и детето, Лила подаде молба за развод. Методи пък, за да бъде мъж на място, а не мамино синче, и да си я върне, реши най-после да я изведе от апартамента на майка си и две седмици сами обикаляха морето – от Шабла до Варвара… Преди първото дело Лила разбра, че е бременна. И стопира процедурата. Няколко години след раждането на дъщеря им Божана семейството живееше в мир. Когато така чаканата внучка трябваше да тръгне на уроци по английски и пиано, а след това и на училище, свекървата отново се докопа до кормилото и започна да върти всички на малкия си пръст. Методи, който по принцип не обичаше бурите, отново се свря на завет между картините и книгите си и остави трите жени да се оправят. Нервите на Лила издържаха доста – докато дъщеря й завърши училище и започна да следва. Тогава тя отново подаде молба за развод и за да е сигурна, че този път нищо няма да я разкандърдиса, замина на работа в чужбина. Раздялата им беше само въпрос на време.

Връщаше се по няколко пъти в годината, но никога не отиваше в дома на мъжа си, дори и след смъртта на майка му. Методи винаги настояваше да остава при него и Божана, но тя признаваше, че не може да диша онзи въздух. Виждаха се, излизаха заедно, но кракът й не стъпи там. Допреди две години, когато с Методи станаха баба и дядо на палавника Мартин. Появата му като че ли разбърка отново чувствата им – Лила започна да се прибира при всяка възможност, а бившият й мъж през вечер-две по скайпа и по телефона й даваше пълен отчет какво става с внука им. Тя винаги беше в час – дали му растат зъби, кога е имал температура, защо вирусът го повтаря…

Всъщност се оказа, че Лила и Методи не са преставали да се обичат, просто бяха позволили на обстоятелствата да засилят чувствата им. И понеже двамата бяха достатъчно умни да не си обърнат гръб съвсем, тоест не изгориха мостовете помежду си, сега отново са заедно. Лила все още работи в чужбина, защото все някой трябва да храни гладния художник с поетична душа, но отдавна в София не живее по хотели и квартири. След нея никой не се намести за дълго до Методи и тя побърза да се върне. И не поглежда назад.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*