Толкова добре се чувстваме заедно…
След развода си живея сама, но не се чувствам самотна.
Синът и дъщерята си имат свои семейства и гледам много-много да не ги занимавам със себе си, но те не ме оставят.
Идват, пазаруват ми, взимат ме при тях по празниците.
Макар че ще се пенсионирам след някоя и друга година, не се предавам.
Излизам с приятелки на кафе и на театър, не пропускам нито един купон във фирмата.
Една неделя, като тръгвах за поредната среща с мои съученички, се засякох в асансьора със съседката от долния етаж.
Тя ми се оплака, че нейните отдавна са в чужбина и вече й омръзнало да е съвсем сама.
Чували се редовно по телефона, но друго било да са край нея и да я наобикалят, както правят моите.
После въздъхна: „Ама, то май орисията на всички от входа ни е такава!“
И почна да изрежда всички съседи – на кого децата са в чужбина, кого го забравили и не се грижат за него…
Кой се развел, на кого всички близки и роднини починали.
Дотогава не се бях замисляла над това, но думите на съседката се загнездиха в съзнанието ми и не ми даваха мира.
И нали съм по организациите, ми хрумна да взема да събера всички у дома.
Нямаше конкретен повод – просто да се видим и да си поприказваме.
А и колко хора бяхме от четириетажната ни кооперация с по два апартамента на етаж!
Трябва да ви кажа, че се получи чудесно събиране.
Не помня откога не се бях смяла така.
Съседите като че ли живнаха!
Когато си тръгваха, взехме решение веднъж на две седмици да си ходим на гости.
Идеята бе всеки един от нас да се изреди да ни е домакин.
Правим тези свои срещи по съседски вече две години.
И да ви кажа – като че ли взехме да боледуваме по-малко.
Защото с хора се живее.
Всеки от нас се чувства полезен и чака с нетърпение да се съберем.
Да си поприказваме на кого какво се е случило, кой какво е прочел или гледал.
Да си разменим рецепти, да приготвим поредния специалитет.
Това е нашата формула против самота – ако ви е харесала, споделете я!
Стоева
Историята е публикувана във в. „Л.драма“.
Разкажете ни вашата история на e-mail [email protected]
Снимка: Pixabay.com