Мартина е жена, която твори красота. Собственичка е на глезотерия „Kipepeo”. Вярва, че пеперудите са сбъднати мечти. Запознайте се с тази прекрасна дама.
1. Представи се с няколко думи.
Казвам се Мартина. Аз съм жена в разцвета на силите си (ако ми позволите да перефразирам един от любимите си детски герои – онзи малък човек с перка на гърба, Карлсон, който живее на покрива). От 12 години работя като журналист, но в свободното си време творя и съм предприела пътуване – към себе си и към света на пеперудените си мечти. Компасът е сърцето ми, а пътеводната светлина – желанието ми да дарявам красота и доброта. Ако ме попитате коя героиня от приказките бих искала да бъда, няма да ви отговоря, че искам да съм принцеса. А и със сигурност всички „позиции“ вече са заети! :-]]]] Искам да съм фея и когато някой има копнеж за красота, да долетя с пеперудените си криле, да извадя вълшебната пръчица и да сбъдна желанията му.
2. Как ти хрумна идеята да отвориш ателие „Kipepeo“?
Винаги съм била жадна за красота. Това мое желание плюс огромната ми потребност за промяна „родиха“ ателието. Истината е, че преди повече от година преживявах труден момент, момент на криза на всички нива – имах проблеми в работата, със здравето и си казах, че трябва нещо да променя, да се завъртя в тотално друга посока, да правя нещо коренно различно … И го направих… Създадох това ателие не само с копнеж за красота и от желание да работя и творя с ръцете си, но и от носталгия по времето, когато жените са били жени. Когато са носели малки токчета, рокли в пъстри и леки цветове, едри басти, тесни корсажи, използвали са цигаре, оглеждали са се в ръчно изрисувани огледала и с финес са вадели от кутия за бижута изящна брошка или искряща огърлица. Днес като че ли няма много време за това. Дали заради сивотата на ежедневието, дали заради кризата, жените рядко се чувстват специални. И само тайничко мечтаят за букет от маргаритки, набрани в парка или пък за картичка, изрязана от най-обикновен картон, а защо не наниз от ръчно направени мъниста…. В Глезотерията всичко това е реалност. И цяла година ухае на свежест. Не само през пролетта. Пеперудите кацат по вратите, а стените са обсипани със сърца. Всичко е ярко, слънчево, вълшебно….
3. Във ФБ страницата на ателието пише, че това е място за глезотии и релаксация. Какво предлага ателието? Как дамите могат да се поглезят?
Обещавам цяла кошница с глезотии за ума и за душата. Сбъднати мечти, които да красят ежедневието им. Опитвам се да погъделичкам всичките им рецептори за красота – ментални, вкусови… В ателието дамите могат да си купят или поръчат ръчно направени картички, бижута или домашни вкуснотии, да пият кафе, смляно на място с ретро мелничка или пък арабско, кипнато в джезве, а защо не чайниче с ароманти билки. Могат да послушат хубава музика от някое далечно кътче на света, да споделят позитивни мисли. Могат и да си направят маникюр или спа процедура на ръцете. Опитала съм се да помисля и за онези жени, които идват с децата си. За малчуганите има захарни петленца, стари приказки от грамофон, книжки за рисуване. Дълъг е списъкът с вълшебства. Могат да погледнат в страничката във Фейсбук, а след това да се престрашат, да заделят време и да се потопят в пеперудения свят.
4. Бижутата, изработени от теб, са много оригинални. Откъде черпиш вдъхновение?
Най-много и най-често от сънищата и фантазиите си. Но и от филмите, от модния подиум, дори от сцената на международната политика. Защото и в дипломацията има място за бижута – да вземем за пример брошките на Мадлин Олбрайт или на Мишел Обама… Черпя вдъхновение от всичко. Иска ми се да мога да прекроя всичко във вълшебство. Наскоро бях тръгнала да разчиствам и се озовах пред огромна камара стари листи и вестници. Помислих си, че би било ужасно да ги изхвърля на боклука. И сътворих гердан и букет цветя от хартия. Днес пък си купих яйца за Великден и с помощтта на лепило и шарена салфетка превърнах кората в поставка….
5. Как успя да постигнеш хармония в глезотийницата?
Не беше трудна задача. Аз бях жадна за хармония. А и в глезотийницата правя нещата, които ми харесват.
6. На суахили „Kipepeo“ означава „пеперуда“. Какво е усещането да живееш и твориш в пеперуден свят?
Всъщност думичката за пеперуда е весела, красива, звънтяща на всички езици – „Марипоса“ на испански, „фарфарела“ на италиански, „борболета“ на португалски, „фараша“ на арабски. Пеперудата е символ на женствеността. Мечтая дамите, които идват на гости в ателието, да се чувстват специални, като погалени от пеперудени криле. А аз самата не мога да не се чувствам невероятно в пеперудения свят. Защото нямам граници за въобръжението. Времето не ме притиска, часовниковите стрелки не тиктакат нервно…. В пеперудения свят сме аз и другото ми Аз. Изкарвам на повърхонстта всички онези черти, красоти и емоции, за които не е имало място в реалността. И се чувствам някак лека и свободна. Но знаете ли, като се замисля, още от дете живея в пеперуден свят. Когато бях на 4-5 годинки, често ходех с баба в парка. Тя имаше бяла широкопола шапка. Обожавах да ловя с нея пеперуди. Хващах ги, задържах ги в шепа за секунди, пожелавах си нещо наум и ги оставях да отлетят. А една голяма, разкошна пеперуда видях наскоро, малко, след като стартирах ателието. Пеперудите за мен са сбъднати мечти. Затова кръстих ателието си за глезотии „Кипепео“.
7. Пожелай нещо на читателите на Prekrasna.bg.
Да бъдат прекрасни, да бъдат уникални, неповторими. Да вярват в мечтите си, да вярват в падащи звезди, в принцове и принцеси и въпреки безмилостната динамика на живота, да поспират за миг, за да бъдат погалени… с пеперудени криле!
Още снимки и позитивно настроение ТУК.