На други любовта носи щастие, семейство и успешен живот, a мен тя доведе до разрив и психиатрия…
Спартанското детство, в което нямах контакт с никакви момчета, ме направи много самотна.
Гаджетата бяха тема табу, а родителите ми бдяха над мен като орли.
Когато се влюбих за първи път, те не се зарадваха, а ме докараха до психиатрията.
Израснах в семейство на военни.
Всичко у дома трябваше да е в ред, аз да съм прилежна, уроците да вървят…
За гаджета не ми даваха и да си помисля, тъй като смятаха, че излишно ще се разсейвам с тях. Нямаше нищо по-важно за майка ми и баща ми от техните амбиции за моето бъдеще.
Влюбих се в момче, което нямаше никакъв шанс да се хареса на родителите ми – от бедно семейство, живеещо скромно и търсещо романтиката, а не парите.
Стойчо просто не отговаряше на плана максимум.
Когато разбраха с кого съм се хванала, не ме пуснаха от стаята цяла седмица, докато не изтръгнаха обещание да го зарежа. Те вече бяха подбрали идеалния жених и не искаха “да се опороча и да опропастя светлото си бъдеще”.
Избранникът се оказа син на местна мутра, когото даже не можех да гледам – толкова ми беше гнусен.
В състояние беше да пие по цели нощи, да ходи по дискотеки и да пребие някого просто ей така.
Два месеца ме тормозиха с наказания, ухажване насила и причакване по ъглите. Не издържах и рухнах психически.
Приеха ме в близката болница за душевно болни, а нашите намериха начин да подкупят свещеник, който да ни омъжи с “благоверния”.
После ме изкараха от лудницата, но вече бях сериозно заплетена в мрежите им.
Уж сега съм по-добре, но не знам как да продължа, какво да правя…
Сега единствената ми връзка със света и последна надежда за спасение е интернет. Само тук се чувствам добре…
Снимка: Pixabay.com
Моят съвет е намери начин да се махнеш от тази каша, потърси близък или приятел от друг град или от твоят и го помоли да ти помогне. Наистина това което правят родителите ти е против желанията ти и е ужасно. Всъщност на колко години си? Ако си пълнолетна ти си имаш права и можеш да ги защитаваш като зрял човек, така че надявам се да се изправиш срещу тях и да направиш нещо за да решиш проблема
Ако питаш мен, макар и малко крайно да звучи, купи си еднопосечен билет за някъде, събери най-важните ти вещи и се махай! Навсякъде можеш да успееш да започнеш на ново. Освен това в Западна Европа(аз съм студент във Франция) навсякъде можеш да се запишеш като студентка и да получаваш стипедния за социални критерии, да си намериш нормала работа и да започнеш да водиш нормален живот.
Каквото и да решиш ти пожелавам успех!