Prekrasna.bg
Когато преди 3 години дойдох от дълбоката провинция в столицата да следвам, не познавах никого. И града не познавах.
Ти, лельо Васе, ми каза: Спокойно, мойто момче, ще ти помагаме, ще ти бъдем като родители.
Вие вече знаехте, че аз родители нямам.
Живи са, но се скарах с тях, защото направиха всичко възможно да ме разделят с моята Диди. Никога няма да им простя.
Добре, че баба имаше финансови възможности и благодарение на нея можех да си позволя квартира, а не да живея в общежитие.
Първия учебен ден пак ти, лельо Васе, помоли чичо Митко да ме закара с колата до Студентски град, за да свикна с маршрута. Помня и как той, след края на лекциите, ме чакаше пред входа на УНСС със сладолед в ръка, да се разхладя.
Беше непоносима жега.
А като се върнахме, ти беше направила една от твоите вкусни вити баници. После ме покани у вас на вечеря, както и на следващия ден, и на по-следващия…
Слушах колегите как се оплакват от лошите си хазяи и високите наеми, само аз се гордеех с вас.
Те не вярваха, че има и добри хора.
Вие ми показахте какво е уважение
Никога няма да забравя и първия си студентски празник 8-и декември – деня, в който Диди позвъни на вратата, а зад нея издайнически се подсмихваше чичо Митко. Беше отишъл с колата до моя град, да я вземе. Откъде можех да знам, че вие двамата сте успели да я откриете и да я убедите да се върне при мен!
Такава всеотдайност и загриженост не съм получавал и от роднините си. Ако не ни бяхте събрали отново, Диди едва ли щеше да кандидатства в София. А после… После приехте и нея, без да ни вдигате наема.
Прекланям се и пред теб, чичо Митко, че преди два месеца ми намери добра работа и вече почти сами се издържаме; и че от теб разбрах какво е да си отговорен мъж.
Сещам се за онази песен на Чочо Владовски, в която се пее как хазяйката сутрин му носи виенска кифла с каничка кафе. Вчера с Диди си обещахме, че от Нова година това ще правим и ние – сутрин ще ви казваме добро утро с каничка кафе.
Засега само това можем да направим за вас, но – вярвайте ми – с времето ще ви се отблагодарим подобаващо.
И накрая – една коледна изненада. Реших да ви я поднеса чрез това писмо: Диди е бременна! Като видяхме двете чертички на теста за бременност, крещяхме от радост. Вие ни чухте и си помислихте, че нещо сме се скарали.
Ето, това беше причината. Щастлива причина, нали?
Някога приехте мен в своя дом, след време доведохте и моето момиче, дано сега се зарадвате и на първата ни рожба, която трябва да се появи на бял свят някъде през август.
И още веднъж, благодаря, че ви има, мили мои хазяи!
Да сте ми живи и здрави, защото без вас животът ми няма да е същият.
Васил
Снимка: Pixabay.com
