Prekrasna.bg
Всички били много ангажирани, нямали време за нищо
Здравейте. От провинцията съм, но няма да пиша името си, нито пък името на града, от който съм, че не искам после да ме дъвчат комшии и разни други познати и непознати.
Тази година дъщеря ми е кандидат-студентка и пътувахме няколко пъти до столицата – за подаване на документи в университета и за изпитите.
Нощувахме при моя братовчедка, която от години живее в София. Докато бяхме там, пазарувах и готвех, защото не е длъжна жената да ни храни – не стига, че ни приютява в къщата си. В дните на изпитите водех дъщерята до университета и после обикалях магазините и пазарите.
И колкото повече ходех по улиците на милата ни столица, толкова повече се убеждавах, че ние, в провинцията, сме си къде-къде по-добре.
В София всеки се е забързал нанякъде, колите хвърчат като луди и народ, народ – не работят ли тия хора? Улиците са мръсни и е пълно с просяци и ровещи по кофите.
Цените в магазините са направо страшни. Всички стоки – с лъскави етикети, повечето от които не са български, и струват майка си и баща си.
По автобусите и тролеите е ужасна блъсканица, всички са намусени, изнервени и все ще се намери някой да започне скандал.
Хич не им завиждам!
Братовчедка ми живее в 18-етажен блок, като крепост. Кой влиза, при кого отива – никой не знае.
Не се поздравяват и се разминават, все едно никога не са се виждали. Тя не поддържа никакви отношения дори със съседите си по етаж!
Попитах я защо, нали съседът е по-важен и от роднина, дори съм чувала, че навремето хората като са купували имот, първото, от което са се интересували, е било кои са им комшиите.
Тя ми отвърна, че всички били много ангажирани, заради големите разстояния губели доста време в пътуване до и от работното място и бързали да се приберат вкъщи.
Изобщо не им идвало на ума да си общуват със съседите.
Не я разбирам обаче аз тая работа!
Че ние се знаем, кажи-речи, целият град! Ако нещо ми потрябва, първо отивам при Гинка и Иван в съседната къща.
Всичко мога да поискам от тях – и олио, и яйца, и пари назаем.
Дори да ми помогнат, ако имам нещо да свърша по двора.
Е, стоките в магазините не са толкова лъскави, но пък цените са доста по-ниски.
Движението по улиците е спокойно, поздравяваме се, дори се спираме да си поприказваме кой как е.
Е, вярно, че и много клюки пълзят, ама то ако не поклюкарстваш пък, къде ти е удоволствието?
Затова написах това писмо – да ви кажа, че хич не им завиждам на софиянци, и пак ще повторя – столичани не столичани, в провинцията сме си по-добре от тях!
Провинциалистката
Можете да споделите и вие историята си на e-mail [email protected]
Снимка: Pixabay.com
