Prekrasna.bg
Ани е тежала 43 кг при ръст 176 см и се е смятала за много дебело момиче
Лекарят рисува с бял тебешир на дъската контур около крехка моминска фигура. 16-годишната Ани, отдалечавайки се на няколко крачки, го поглежда с очи, пълни със сълзи: „Докторе, вие ме лъжете. Това не съм аз! Вие също ме лъжете! Аз не изглеждам така… Аз съм дебела!“
Преди „Бърза помощ“ да я закара в болницата, момичето не е яло нищо от няколко седмици. За закуска, обяд и вечеря е изпивало само по една чаша чиста, негазирана вода. Майката на Ани, по нейна молба, е изпратила дневника й в редакцията на в. „Доктор“.
„Тя не иска другите да преживеят това“, пише измъчената жена. Публикуваме част от разтърсващата изповед на това момиче:
8 март
Подариха ми осем кутии шоколадови бонбони. Случайно съвпадение. Някои хора може да ядат сладки неща в неограничени количества и да не напълняват… Това абсолютно не е моят случай… Намерението ми да опитам 
бонбони с различни пълнежи приключи с първата кутия. Сега не трябва да ям нищо поне два дни. По-добре една седмица. Доказано е, че човек може да живее без храна дълго време. Затова пък вода може да се пие в неограничени количества.
10 март
Родителите ми не ме разбират. Мама каза, че ако не ям месо, трябва да ми сложи е чинията двойна порция гарнитура. Те не разбират, че кюфтетата и колбасите, които слагат пред мен на масата, ги пълня тайно в торбичка и след това ги изхвърлям в кофата за боклук. Това е много по-лесно, отколкото да споря с тях… Просто искам да бъда слаба и да се обличам с красиви дрехи, а всички красиви модни облекла се шият в малки размери – от 36 до 38. По всичко изглежда, че ще трябва да забравя за вкусните храни и сладкишите най-малко до пенсиониране. Тогава, може би, ще започна да садя цветя и ще ям сутрин на закуска торти с крем. А може би и на обяд… И сметанов сладолед!
18 март
Само в началото ти се струва, че е трудно да се откажеш от храната. Аз вече спрях да ям тестени изделия, сладкиши и бонбони. Отказах се дори и от салатите с майонеза. Сега само се преструвам, че ям, за да нямам проблеми с родителите ми. Никога не съм си мислила, че една най-обикновена вода може да бъде толкова вкусна. Сега, когато не ям нищо излишно, тя ми изглежда сладка, всички започнаха да забелязват, че съм отслабнала. Много от момичетата ми завиждат. Аз им казвам, че просто спортувам много, но в действителност за първи път мога да прекарвам часове наред, лежейки на дивана с книга в ръка, тъй като не ми се налага да горя излишните калории. Чудесно е!
10 април
В края на март настинах, а лекарят ми каза, че организмът ми е изтощен и ме изпрати на психотерапевт. Изписаха ми някакви хапчета, от които през цялото време ми се спи и нямам сили за нищо. Вече въобще не ми се яде – сякаш и за това нямам сили. И въобще от храната ми се гади. Дори не мога да я гледам – та нали всичко лошо идва от тези калории. Когато отслабна още малко, ще бъда най-щастливата на света! Но сега е трудно… Заради това глупаво и безполезно лечение дори дневника си зарязах. Не знам защо, но не мога да се фокусирам и върху текста – само прелиствам лъскавите списания… Странно е, но майка ми сякаш се радва, че се чувствам зле и затова не излизам никъде вечерта и през почивните дни. След работа сяда до леглото ми, гали главата ми през нощта, къпе ме в банята преди лягане… Започвам да осъзнавам, че имам нужда от помощ, но най-близките ми хора не могат или не искат да ме подкрепят. Когато казах на майка ми, че от хапчетата се чувствам много зле, тя ми отговори, че може да си вземе отпуск и да се грижи за мен. Два дни по-късно започнах да изхвърлям хапчетата в тоалетната, така че никой да не ме види. Почувствах се малко по-добре. Претеглих се и установих, че докато бях болна, съм качила 300 грама, но сега, когато вече съм здрава, никой и за нищо на света няма да ме накара да ям насила.
11 май
Вчера се събудих в болницата. Не си спомням как съм припаднала. Момичето, с което сме в една стая, каза, че съм спала в продължение на два дни. Не мога да ставам от леглото, защото съм на система. Ако ще трябва да лежа през цялото време, пак ще напълнея и ще трябва отново да гладувам. Освен това много ме е страх да не започнат са ми дават пак от онези хапчета. Дойде и лекарят, който ме лекува. Попита ме как се чувствам. Поне той не се отнася с мен като че ли съм ненормална.
Бележка на редактора: В момента Ани все още е в болницата и при последния разговор лекарите потвърдиха, че тя е започнала да се храни сама, и по малко, което ще рече, че има надежда за живота й.
